Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]

Пепелявосива фигура се стрелна вляво от него. При един проблясък той разпозна Кипиру, борещ се да запази равновесие в бушуващата вода. Делфинът извика нещо на неразбираем тринар, след което изчезна.

Някакво предчувствие обзе Тошио. А може би това бе екранът на сонара, който сега представляваше бъркотия от снежинки, но все още запазваше бледите чезнещи очертания на картата на терена, която бе показвал само преди секунди. Тошио насочи уотърскутера съвсем наляво.

Ревът на двигателите се промени в пищене, докато той отчаяно се опитваше да завие. Огромната тъмна маса на едно метално възвишение се издигна напред! Той почувства как вълната го затегли след удара си в могилата, докато апаратът се издигаше по склона на острова.

Тошио искаше да извика, но напрежението почти го лишаваше от дъх. Стисна зъби и започна ужасено да брои секундите.

Уотърскутерът се плъзна край скалистия северен бряг сред облак мехурчета. Макар че все още се намираше под водата, той можеше да погледне надолу вдясно на около дванадесет метра дълбочина и да види крайбрежните растения. Движеше се в средата на огромна вълна.

Миг след това той премина! Морето се разкри пред очите му, а под него лежеше една от дълбоките океански падини, тъмна и на пръв поглед бездънна. Тошио изключи предните двигатели и изпусна въздуха, служещ като баласт. Уотърскутерът започна да потъва по-бързо от когато и да е преди.

Кърмата на машината колебливо се люшкаше напред. Тошио премина сред облаци от потъващи останки. Мракът и студът го обгърнаха и той потърси спасение в дълбочините.

Падината се спускаше под него и Тошио доведе уотърскутера до спокойни води. Можеше да долови как цунами преминаваше над него. Морските растения наоколо се поклащаха по очевидно необичаен начин. Облаци от потъващи морски отпадъци плавно се носеха от всички страни, но поне водата вече не се опитваше да го смаже. Тошио спря потъването си и насочи уотърскутера към центъра на падината, далеч от всичко останало. После той се остави в агонията, породена от схванатите мускули и адреналиновата реакция в организма му.

Благослови малките симбионти, които в този момент пречистваха кръвта му от нахлулия азот, спасявайки го от наркозните припадъци, характерни за подобни дълбочини.

Намали мощността на моторите с три-четвърти и после въздъхна с почти пълно облекчение. Светлинките на таблото на уотърскутера показваха изправност на почти всички уреди, което, като се вземеше предвид през какво бе преминал апаратът, беше доста изненадващо.

Погледът му се спря на един от индикаторите — той показваше въздушен резервоар в действие. Изведнъж Тошио долови тих, пеещ звук; мелодия, изразяваща търпение и уважение: