Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]

Тошио се насочи на север, заобикаляйки възвишението. Искаше да даде на Брукида добър аванс пред ударните вълни.

И тогава една лъскавосива фигура се стрелна пред него. Той веднага я разпозна и разбра накъде се е насочила.

Той преряза последното въже.

— Тръгвай, Брукида! И ако започнеш да се въртиш около острова, ще ти разпоря бронята и ще отхапя половината от опашката ти!

Въобще не погледна след Брукида. Уотърскутерът рязко се извърна и той включи извънредните двигатели, опитвайки се да догони Кипиру. Най-бързият плувец сред екипажа на „Стрийкър“ се носеше право към западния бряг. Виковете му бяха на чист примален делфински.

— По дяволите, Кипиру, сири!

Уотърскутерът бързо набираше скорост, движейки се точно под повърхността. Свечеряваше се, облаците бяха леко обагрени с червеникави оттенъци, но Тошио ясно виждаше Кипиру, който скачаше от вълна на вълна пред него. Изглежда не чуваше виковете на Тошио, тъй като наближаваше брега, на който лежаха другарите му, заседнали в пясъка и в делириум.

Тошио се почувства безпомощен. След три минути предстоеше нова ударна вълна. Ако тя не изхвърлеше делфина на брега, то вероятно Кипиру сам щеше да се изхвърли там. Той беше от планетата Атласт, нова и доста необразована колония. Съмнително беше, че е научил способите за умствена дисциплина, усвоени от Крейдейки и Хикахи.

— Спри! Ако сме заедно, ще ни е по-лесно! Ще можем да избегнем ударните вълни! Ще ме оставиш ли да те настигна? — крещеше Тошио. Но без никакъв ефект. Делфинът имаше голяма преднина.

Безнадеждната гонитба разгневи Тошио. Възможно ли бе да е живял и работил с делфини през целия си живот и да ги познаваше толкова слабо? Като си помислиш, че Съветът на Земните… го бе избрал за това пътешествие заради опита му с делфините! Ха!

Винаги бе търпял много подигравки от делфините. Те се подиграваха с всички човешки деца, макар че при нужда ги бранеха яростно. Но при качването си на борда на „Стрийкър“ Тошио очаквал да бъде приет като възрастен. Разбира се, не изключваше да има леки закачки, каквито той бе виждал между хора и делфини на своята планета, но също и взаимно уважение. Нищо подобно!

Кипиру беше най-лошият, започвайки отначало с тежък сарказъм, без въобще да престава и досега.

„Тогава защо се опитвам да го спася?“

Той си спомни яростната смелост на Кипиру при спасяването му от хищните водорасли. Тогава нямаше треска за спасяване. Делфинът бе изцяло на себе си.

Значи, с горчивина осъзна Тошио, той ме смята за дете. Нищо чудно, че сега не ме чува.

Все пак това предлагаше изход. Тошио прехапа устни, напразно мислейки за друг вариант. За да спаси живота на Кипиру, той трябваше да се унижи до крайна степен. Не беше лесно да се реши, защото гордостта му щеше да понесе страшен удар.

С яростно проклятие той спря двигателите и започна спускане. Усили хидрофона до максимум и след като се потопи, завика на неправилен тринар: