![Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/2/7/zvezdna-vlna-se-nadiga-startide-rising-bg-download.jpg)
Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 984-483-076-3
- Переводчик: Александър Жеков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]». Краткое содержание книги:
После бързо отвори маската си и стана първият човек, вдишал от въздуха на Китруп.
8.
ГАЛАКТЯНИТЕ
— Унищожете ги! — заповяда висшият жрец на Джофур. — Унищожете изолираните Тенаниански бойни кораби в квадрант шест!
Началникът на щаба на Джофур сведе тялото си с дванадесет пръстена пред висшия жрец.
— Тенанианците са в момента наши съюзници! Как бихме могли да се обърнем срещу тях, без първо да сме изпълнили тайните ритуали на предателството? Техните предци няма да са умилостивени!
Висшият жрец на Джофур изду своите шест външни пръстена, по които течаха жизнените сокове. Издигна се високо над подиума си, намиращ се в дъното на командната зала.
— Нямаме време да изпълняваме обичаите! Сега, докато съюзът ни приключва с пречистването на този сектор, докато съюзът ни е най-силен! Сега, докато още бушува тази част от битката. Сега, когато глупавите Тенанианци са ни открили фланговете си. Сега можем да им причиним големи загуби!
Началник щаба на Джофур се тресеше от възбуда, течността във външните му пръстени се бе обезцветила от вълнение.
— Съгласен съм, че можем да променяме съюзниците си както ни изнася. Съгласен съм, че можем да ги предадем. Съгласен съм, че трябва да направим всичко, за да спечелим плячката. Но не трябва да пренебрегваме ритуалите! Ритуалите ни правят подходящи изразители на волята на древните! А ти ще ни снижиш до нивото на еретиците!
Подиумът се разтресе от гнева на висшия жрец.
— Моите пръстени решават! Моите пръстени са жречески! Моите пръстени…
Словото на пирамидалния висш жрец изригна в гейзер от горещ многоцветен жизнен сок. Експлозията разля лепкавата кехлибарена течност по мостика на Джофурския флагман.
— Продължете сражението. — Началник щаба махна на екипажа да продължава работата си. — Повикайте Интенданта по Религиозността. Нека ни изпрати пръстени, за да направим нов жрец. Продължавайте сражението, докато се подготвяме за ритуалите на предателство.
Началник щаба се поклони на втренчените в него ръководители на сектори.
— Ще умилостивим предците на Тенанианците, преди да се обърнем срещу тях. Но помнете — трябва да сме сигурни, че самите Тепанианци не усещат намеренията ни.
9.
ОТ ДНЕВНИКА НА ДЖИЛИЪН БАСКИН
Измина известно време, откакто можах да започна този личен дневник. От Шалоу Клъстър насам ние сякаш сме били в постоянно движение… правейки откритието на хилядолетието, попадайки в засада при Моргран и борейки се за живота си оттогава насетне. Почти не виждах Том. Той почти непрекъснато е в двигателния или оръжейния сектор. Аз съм или в лабораторията, или помагам в лечебния център.
Корабният лекар Макани е претрупана с проблеми. Делфините винаги са имам склонност към хипохондрия. Една пета от екипажа посреща всеки признак на неразположеност с психосоматични оплаквания. И не можеш просто да им обясниш, че всичко е само в техните фантазии. Затова ги приемаме и им обясняваме колко са храбри и как всичко ще бъде наред.
Мисля, че ако не беше капитан Крейдейки, половината от екипажа вече щеше да е в истерия. За много от тях той изглежда като герой от преданията за Кита-Мечта. Крейдейки обикаля из кораба, наблюдава поправките и изнася малки уроци по Кинийнкска логика. Делфините сякаш живват винаги, когато той е наоколо.
Продължават да идват доклади за звездната битка. Вместо да се изостря, тя само става по-напрегната и неясна!
А всички ние ставаме все по-загрижени за отряда на Хикахи.
Джилиън остави писалката си. С изключение на малкия светъл кръг от настолната й лампа, останалата част от лабораторията изглеждаше мрачна и подтискаща. Единствената друга светлина идваше от отсрещния край на помещението. На фона на малките лампички се очертаваше един донякъде хуманоиден силует — загадъчна сянка, лежаща в стъклен херметичен ковчег.
— Хикахи — въздъхна тя, — къде, в името на Безкрайността, си?
Това, че разузнавателният отряд на Хикахи не бе изпратил дори импулс като потвърждение за получената заповед, бе най-голямата грижа в момента. „Стрийкър“ не можеше да си позволи да загуби тази част от екипажа. Въпреки непостоянството си, Кипиру беше техният най-добър пилот. А дори и Тошио Ивашика бе доста обещаващ младеж.
Но загубата на Хикахи щеше да е най-страшна. Как би се справил Крейдейки без нея?
Хикахи беше най-добрият приятел-делфин на Джилиън. Бяха поне толкова близки, колкото Том бе с Крейдейки или Тишуут. Джилиън се чудеше защо за помощник-капитан бе избран Таката-Джим, а не Хикахи. Беше нелепо. Предполагаше, че зад това стои голямата политика. Таката-Джим беше Стенос. Може би Игнасио Метц имаше пръст в подбирането на екипажа за тази мисия. На Земята Метц беше върл защитник на определени видове делфини.