Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]

Тошио се поколеба.

— Добре. Плувай след уотърскутера. Когато го намериш, сложи си акваланг. Не искам да ти пречи липсата на въздух, а и ще ти напомня да не вършиш глупости! После докарай уотърскутера близо до острова, но не твърде близо!

Кипиру залюля глава в мощно кимване.

— Ссслушам! — извика той. После подскочи и се гмурна във водата. Беше оставил командването в ръцете на момчето.

Делфинът може би щеше да се противопостави, ако бе схванал какво смяташе да направи Тошио.

Километър до острова. Имаше само един начин да се добере дотам бързо и избягвайки удара в полегатата, грапава метално-коралова суша. Той провери ориентацията си още веднъж и тогава пад в нивото на водата му подсказа, че вълната наближава.

Четвъртата вълна изглеждаше най-слабата досега. Той знаеше, че това чувство е измамно. Беше достатъчно навътре в морето, за да я почувства като леко поклащане на океана, а не като разбиваща се в брега водна маса. Гмурна се в гребена й и заплува срещу посоката на движение той, преди отново да се издигне към повърхността.

Трябваше да пресметне излизането си съвсем точно. Ако отплуваше твърде назад, нямаше да достигне острова навреме и щеше да го отнесе връщащата се вода. Ако останеше на гребена, тялото му трябваше да устои на яростното разбиване на вълната в брега, на подводното течение и всичко останало.

Всичко ставаше твърде бързо. Той плуваше мощно, но не можеше да прецени дали е преминал връхната точка на вълната. После един бърз поглед му подсказа, че е твърде късно за предпазни мерки. Тошио се извърна с лице към надигащото се, покрито с растителност възвишение.

Вълната започна да се надига на около стотина ярда пред него, но склонът бързо се вряза в нея и дъното превърна водната маса в разпенено чудовище. Върхът се задвижи назад към Тошио, докато вълната се носеше напред към брега.

Момчето стегна мускули и се озова на гребена. Беше готов да погледне в бездната под себе си и да не види нищо повече.

Видя пелена от бяла пяна, а вълната започна да пада. Тошио се провикна, за да запази отворени ушните си канали и започна яростна борба с водата, за да остане на върха на пенещия се прилив, сред който се мятаха останки от предишни и нови наноси.

Изведнъж всичко наоколо стана зелено. Дървета и храсти, които бяха устояли на по-раншните прибои, се разлюляха от новата атака. Някои се откъсваха от корените си, а други устояваха и биеха с клоните си Тошио, докато той се носеше през тях.

Но нито един остър клон не го прониза, нито една по-яка лиана не се уви около него, докато минаваше. В кипящата подхвърляща го бъркотия той най-сетне намери отдих, като прегърна някак дънера на едно голямо дърво. Вълната бушува още известно време и най-сетне утихна.

Като по чудо се крепеше на краката си — първият човек, стъпил на земна почва на Китруп. Той озадачено се взираше в заобикалящата го действителност, без да може да повярва на оцеляването си.