Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]

Подобното на куршум тяло на делфина се изви в един внезапен панически опит да избегне сблъсъка. Тошио извика, когато опашката на китообразното го удари в гърдите. Но това бе вик по-скоро на радост, отколкото на болка. Беше преценил времето точно!

Докато Кипиру се изви отново, Тошио се отдръпна назад, като остави делфина да мине между него и въжето. Стисна крака около хлъзгавата опашка на делфина и дръпна въжето със силата на удушвач.

— Пипнах те! — извика момчето.

В този миг дойде следващата ударна вълна.

Циклоидът се дърпаше и го теглеше насам-натам. Парчета морски отпадъци го удряха, докато течението подхвърляше тялото му, сякаш беше в съюз с побеснелия, мятащ се делфин.

Този път Тошио не изпита страх от вълната. Кипеше от яростно желание за борба. Адреналинът се разнасяше из тялото му като горещ поток. Доставяше му удоволствие да спаси живота на Кипиру, наказвайки го физически за седмиците унижения.

Делфинът се гърчеше от ужас. Когато вълната минаваше край тях, Кипиру изкрещя основния зов за въздух. И отчаяно се насочи към повърхността.

Изскочиха над водата и Тошио се размина на косъм със струята, изскочила от носовата дупка на Кипиру. Делфинът изпълни поредица от скокове, опитвайки се да се освободи от нежелания си ездач.

Всеки път, когато се озоваваха под водата, Тошио се опитваше да извика.

— Ти си разумно същество — задъхваше се той. — По дяволите, Кипиру… ти си… ти си пилот на космически кораб!

Знаеше, че трябва да говори на тринар, но нямаше смисъл да се опитва, след като със сетни сили се бореше за живота си.

— Ти, фалически символ… с мозък колкото грахово зърно! — крещеше той, докато водата се разбиваше в тялото му. — Ти, надценена риба! Ще ме убиеш, ти, проклет… Извънземните ще завладеят Калафия само защото вие, тъпи делфини, не можете да си държите езика зад зъбите! Въобще не трябваше да ви взимаме в космоса!

Думите му бяха изпълнени с омраза и презрение. Най-после Кипиру сякаш ги чу. Той изскочи от водата като разярен бик. Тошио усети как хватката му се отпусна.

От четиридесет поколения след ъплифта на делфините бяха познати само осемнадесет случая, когато делфин бе нападал човек с намерение да го убие. Във всеки от тях делфините-роднини на извършителя биваха лишени от потомство. Но все пак Тошио очакваше да бъде ударен всеки момент. Не му пукаше. Беше осъзнал най-после причината за своята потиснатост. Беше я схванал, докато се бореше с Кипиру.

Не го измъчваше толкова желанието му да си отиде у дома. Имаше нещо друго, за което не си бе позволявал дори да си помисли от битката при Моргран насам.

И-титата… извънземните… галактяните, които преследваха „Стрийкър“… нямаше да се задоволят с пленяването на кораба с делфински екипаж.

Поне една извънземна раса щеше да предположи, че „Стрийкър“ може успешно да се укрие. Или можеше да предположи погрешно, че екипажът бе успял да предаде на Земята тайната на своето откритие. И в двата случая логичната следваща стъпка на някоя от по-порочните галактически раси щеше да е насилието.