Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]

Арката на уотърскутера потъваше бързо, докато морето вдясно от него се надигаше. Седем делфина пенеха водата и изпускаха въздух.

— С-с-сасиа е завързана за кърмата на скутера ти, Тошио. Би ли се размърдал? — заповяда Кипиру. — Сега не е време да се мотаеш, пеейки п-п-песнички!

Тошио се намръщи. Как можеше преди малко Кипиру да се бие така яростно, за да спаси живота на някого, когото сега подиграваше така ожесточено?!

Той си спомни начина, по който Кипиру се втурна сред водораслите, спомни си отчаяния поглед в очите му и блясъка, който те придобиха, когато го съзря. Но сега Кипиру отново бе жесток и жлъчен както винаги.

Остър взрив от светлина ироблясна на изток, озарявайки небето около тях. Делфините изквичаха единогласно и незабавно се гмурнаха — всички освен Кипиру, който остана край Тошио, — докато ивицата облаци на изток сипеше огън в следобедното небе.

Най-сетне уотърскутерът потъна, но в последния миг Тошио и Кипиру зърнаха схватка на сражаващи се гиганти.

Един огромен космически кораб с форма на стрела се понесе към тях, разбит и горящ. Носени от вятъра лилави пушеци извираха от гигантските пробойни в страните му и се превръщаха в опашка на бързия му, стремителен свръхзвуков полет. Ударната вълна скри дори блясъка на огромните защитни щитове на кораба, — черупки от тежести и плазма, светещи от разрушителното свръхнатоварване.

Два изтребителя с форма на котви го следваха на не повече от четири корабни дължини. Всеки от тях бълваше лъчи от уголемена антиматерия, които поразяваха целта си с ужасяващи взривове.

Тошио беше на пет метра под повърхността, когато звуковата вълна го достигна. Тя наклони уотърскутера и го понесе сред рев, напомнящ на шума от рухването на взривена къща. Водата се превърна в бесен водовъртеж от мехури и вълни.

Докато се бореше с уотърскутера, Тошио благодари на съдбата, че не се намираше на повърхността. При Моргран бяха виждали загиващи кораби. Но никога от такава близост.

Шумът най-после утихна и премина в дълго мощно ръмжене, а и Тошио съумя да изправи уотърскутера.

Тъжният труп на Сасиа все още бе завързан за долния край на батискафа. Другите делфини бяха твърде уплашени или твърде предпазливи, за да излязат на повърхността и се редуваха при малките резервоари с въздух, които очертаваха долната рамка на уотърскутера. Работата на Тошио беше само да го удържа в покой. Това не беше толкова лесно в бушуващата вода, но той се справяше, без дори да се замисли.

Намираха се близо до западния склон на огромно сивкаво метално възвишение. На места по него се срещаше морска растителност. Тя не приличаше по нищо на хищните водорасли, но това не можеше да бъде гаранция.

Омразата към престоя на тази планета растеше още и още у Тошио. Искаше му се да си е у дома, където опасностите бяха ясни и лесно преодолими — лепящи се водорасли, островни костенурки и тем подобни — и където нямаше извънземни.