Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Проклетата кауза
Проклетата кауза - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Проклетата кауза

Электронная книга - «Проклетата кауза». Краткое содержание книги:

Д-р Кей Скарпета, съдебен лекар и експерт на ФБР, получава странно обаждане. В затворен от военните док е намерен удавен водолаз. При огледа става ясно, че е известен журналист. Военните и местната полиция се опитват да прикрият случая. Д-р Скарпета е по следите на убийствен заговор. Този път срещу нея е мощна терористична организация, която няма да пожали никого…
1 ... 18 19 20 21 22 23 24 25 26 ... 115
Перейти на страницу:

— Да, не бях поканена. Но не защото ние с Джанет не се разбираме. Просто не беше добра идея.

— Разбирам.

Поколебах се, преди да добавя:

— Значи родителите й още не знаят?

— По дяволите, кой ли пък знае? Да не мислиш, че не се крием в работата? Отиваме някъде заедно и всяка от нас има удоволствието да гледа как другата я ухажват разни досадни мъже. Това е страхотно удоволствие — каза тя горчиво.

— Знам как е в службата — казах. — Не е по-различно, отколкото те предупредих, че ще бъде. По-интересно ми е семейството на Джанет.

Луси се вторачи в ръцете си.

— Най-вече майка й. Честно казано, смятам, че баща й не би се разтревожил. Няма да реши, че той е виновен за това, както смята майка ми. Само дето тя си мисли, че ти си виновната, защото основно ти си ме отгледала, както и нея самата.

Нямаше никакъв смисъл да се защитавам срещу невежите забележки на сестра ми, Дороти, която за съжаление беше майка на Луси.

— Майка ми вече има и нова теория. Твърди, че ти си първата жена, в която съм се влюбила, и някак си това обяснява всичко — продължи Луси с ироничен тон. — Няма значение, че това би могло да се нарече кръвосмешение или пък че ти не си лесбийка. Нали знаеш, тя пише онези проницателни детски книжки, затова се смята за експерт по психология и очевидно вече и за сексолог.

— Съжалявам, че се налага да търпиш и това освен всичко друго — казах натъжена.

Когато водехме подобни разговори, никога не знаех какво точно да направя. Все още те бяха сравнително нови за мен и в някои отношения страшни.

— Слушай — каза тя и се надигна, когато Марино влезе във всекидневната, — човек просто свиква да живее с някои неща.

— Имам новини за вас — съобщи Марино. — Прогнозата е, че тази гнусотия ще обърне на дъжд. Така че вероятно утре сутрин ще можем да се измъкнем оттук.

— Утре е Нова година — каза Луси. — Защо трябва да се измъкваме оттук?

— Защото трябва да заведа леля ти в колибата на Едингс.

Той се поколеба, после добави:

— А и Бентън трябва да си довлече задника там.

Не реагирах видимо. Бентън Уесли бе шефът на Програмата за анализ на престъпници на Бюрото, а аз се бях надявала да не ми се налага да го виждам през празниците.

— Какво искаш да кажеш? — запитах тихо.

Марино седна на канапето и ме загледа замислено. После отговори на въпроса ми с въпрос:

— Любопитен съм за нещо, док. Как можеш да отровиш някого под водата?

— Може да не е станало под водата — предположи Луси. — Може да е погълнал цианида, преди да се е гмурнал.

— Не. Не може да е станало така — възразих. — Цианидът е силно разрушителен и ако го беше глътнал през устата, по стомаха му щеше да има много повече щети. А също така и по устата и гърлото.

— Добре, какво може да е станало тогава? — попита Марино.

— Мисля, че е погълнал цианида като газ.

Марино изглеждаше озадачен.

— Как? През компресора?

— Той всмуква въздух през клапан, който е покрит с филтър — напомних му. — Може някой просто да е смесил малко солна киселина с таблетка цианид и да е задържал флакона близо до смукателния клапан, така че той да всмукне газа.

— Ако Едингс е погълнал цианида, докато е бил там долу, какво точно е станало? — запита Луси.

— Апоплектичен удар, после смърт. За секунди. Сетих се за закачения маркуч и се зачудих дали Едингс е бил близо до болта на «Експлойтър», когато внезапно е вдишал цианида през регулатора си. Това можеше да обясни положението, в което се намираше, когато го намерих.

— Можеш ли да провериш наргилето за цианид? — попита Луси.

— Можем да опитаме — отговорих. — Но не очаквам да намеря нищо, освен ако таблетката цианид не е била поставена директно върху филтъра на клапана. Дори и така, някой може да е поразчистил, преди аз да се появя там. Може да имаме по-голям късмет с парчето маркуч, което е било най-близо до тялото. Ще започна тестовете утре, ако успея да накарам някого да дойде в лабораторията в почивен ден.

Племенницата ми отиде до прозореца и погледна навън.

— Все още вали силно. Интересно е как осветява нощта. Мога да видя океана. Като голяма черна стена — каза тя с тъжен тон.

— Това, което виждаш, е стена — поправи я Марино. — Тухлената стена в задната част на двора.

Луси замълча за известно време. Помислих си колко много ми липсваше. Макар да я бях виждала рядко по време на годините й в университета, сега се виждахме още по-малко, защото дори когато някой случай ме водеше в Куантико, нямаше гаранция, че ще имаме време да се видим. Тъгувах, че детството й си е отишло безвъзвратно, и ми се искаше да бе избрала по-лек живот и кариера, отколкото бяха нейните.

1 ... 18 19 20 21 22 23 24 25 26 ... 115
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)