Проклетата кауза

— Слушай, док — каза Марино и изпука с пръсти. — Наистина трябва да запаля една цигара. Ще ми позволиш или да изляза навън?

— Навън — отговори вместо мен Луси и посочи към вратата с пресилено заплашителен поглед.

— Ами ако падна в някоя снежна пряспа заради теб, джудже такова?

— Снегът не е по-дебел от десет сантиметра. Единствената дупка, в която можеш да попаднеш, е онази в мозъка ти.

— Утре ще отидем на плажа да постреляме по консервени кутии — каза Марино. — От време на време се нуждаеш от добър урок, специален агент Луси.

— Съвсем сигурно е, че няма да стреляте на този плаж — възпротивих се.

— Е, предполагам, че можем да позволим на Пит да отвори прозореца и да издухва дима навън — Каза Луси. — Но това просто показва до каква степен си пристрастен.

— Само пуши по-бързо — наредих. — Тази къща и така е достатъчно студена.

Прозорецът беше упорит, но не колкото Марино, който успя да го отвори след жестока борба. Той премести стола си до него и запали цигара. Ние с Луси започнахме да подреждаме приборите и салфетките във всекидневната, защото решихме, че ще е по-уютно да вечеряме пред огъня, отколкото в кухнята на доктор Мант или претъпканата и мразовита трапезария.

— Още не си ми разказала как вървят нещата — обърнах се към племенницата си, която палеше огъня.

— Страхотно.

Луси добави дърва в огъня и към покритото със сажди гърло на комина полетяха искри. Вените по ръцете й изпъкваха, мускулите по гърба й се виждаха ясно. Талантите на Луси бяха по отношение на компютрите, а напоследък и в роботиката, която бе изучавала в университета. Това бяха експертни области, които я правеха крайно привлекателна за Екипа за спасяване на заложници към ФБР, но от нея се очакваха мозъчни, а не физически способности. Никоя жена досега не бе успявала да премине през зловещите изисквания на ЕСЗ, а аз се тревожех, че Луси няма да се примири с границите на възможностите си.