Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Изтопурка по стълбите до стаята си, влезе и тръсна книгите върху леглото. Някой бе идвал да разтреби, прозорците бяха отворени и вътре струеше слънчева светлина. Хари чуваше шума на автобусите по невидимата мъгълска улица зад гърба си и глъчката на невидимата тълпа долу по „Диагон-али“. В огледалото над мивката се вгледа в собствения си образ.
— Не може да е било прокоба — каза той предизвикателно на отражението си. — Просто изпаднах в паника, като видях онова нещо на площад „Магнолия“. Сигурно е било някое бездомно куче…
Той машинално вдигна ръка и се опита да приглади косата си.
— Смятай тази битка за загубена, миличък — изхриптя насреща му огледалото.
Дните минаваха и Хари започна да търси навсякъде, където отиде, следи от Рон и Хърмаяни. С наближаването на първия учебен ден на „Диагон-али“ се виждаха все повече ученици от „Хогуортс“. Във „Всичко за куидича“ Хари срещна Шеймъс Финигън и Дийн Томас, съучениците си от дома „Грифиндор“, които също гледаха жадно „Светкавицата“; пред „Флориш и Блотс“ едва не се сблъска и с истинския Невил Лонгботъм, кръглолико момче, което непрекъснато нещо забравяше. Но Хари не се спря на приказка — Невил си търсеше списъка с книгите, а страховитата му баба го хокаше безмилостно. Хари се надяваше тя никога да не разбере, че той се бе преструвал на Невил, докато се криеше от Министерството на магията.
В последния ден от ваканцията Хари се събуди с мисълта, че на другата сутрин най-сетне ще види Рон и Хърмаяни в експрес „Хогуортс“. Стана, облече се, отиде да хвърли последен поглед на „Светкавицата“ и тъкмо се чудеше къде да обядва, когато някой почти изкрещя името му:
— Хари! ХАРИ!
Ето ги и двамата, седнали пред Сладоледената къща на Флориан Фортескю — Рон с невероятно много лунички и Хърмаяни със силен кафяв тен — и му махат ли, махат.
— Най-сетне! — каза Рон с грейнала усмивка, докато Хари сядаше. — Търсихме те и в „Продънения котел“, но ни казаха, че си излязъл, отидохме до „Флориш и Блотс“, после до „Мадам Молкин“ и…
— Аз си купих учебниците още миналата седмица — обясни Хари. — А как разбрахте, че съм отседнал в „Продънения котел“?
— От татко — простичко отвърна Рон.
Господин Уизли, който работеше в Министерството на магията, не можеше да не е разбрал какво се беше случило с леля Мардж.
— Ама ти наистина ли направи леля си на балон, а, Хари? — запита Хърмаяни с много сериозен глас.
— Без да искам — отвърна Хари, докато Рон се заливаше от смях. — Просто се… ядосах.
— Няма нищо смешно, Рон! — сгълча го Хърмаяни. — Честна дума, изненадана съм, че Хари не е изключен от училище.
— И аз — призна си Хари. — И не само изключен, аз мислех, че направо ще ме арестуват. — Той погледна към Рон. — Дали баща ти не знае защо Фъдж ме остави да се отърва така леко?
— Сигурно защото става дума точно за теб, а? — вдигна рамене Рон все още през смях. — Прочутият Хари Потър и други такива… Не искам да си помисля какво би направило министерството с мен, ако подредя така някоя леля. Само че ще трябва да ме изровят от земята, защото мама би ме убила преди това. Но и ти можеш да попиташ татко тази вечер. Ние също ще пренощуваме в „Продънения котел“. А утре идваш с нас до гара Кингс Крос! И Хърмаяни също!
Хърмаяни кимна засияла.
— Мама и татко ме докараха тази сутрин с целия ми багаж за училище.
— Чудесно! — зарадва се Хари. — Е, купихте ли си всичките учебници и другите неща?
— Я виж! — каза Рон, извади от чантата една дълга тясна кутия и я отвори. — Чисто новата ми магическа пръчка. Трийсет и пет сантиметра, върбова и съдържа един косъм от опашката на еднорог. Купихме си и всичките книги — той посочи една голяма чанта под стола си. — Какво ще кажеш за ония чудовищни книги, а? Продавачът едва не се разплака, когато му съобщихме, че искаме два екземпляра.
— А това какво е, Хърмаяни? — попита Хари като посочи към трите издути чанти на стола до нея.
— Ами нали ще уча няколко допълнителни предмета! — отвърна момичето. — Това са учебниците ми по аримантика, грижа за магически създания, пророкуване, науката за древните букви руни, мъгълознание…
— Защо ти е това мъгълознание? — попита Рон, като многозначително извъртя очи към Хари. — Ти си от мъгълски произход. Нали майка ти и баща ти са мъгъли? Би трябвало да знаеш всичко за мъгълите.
— О, прекрасно би било да ги видя през очите на магьосниците! — сериозно отвърна Хърмаяни.
— Ти смяташ ли изобщо да ядеш и спиш тази година, Хърмаяни? — попита Хари, докато Рон се подсмихваше.