Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))». Краткое содержание книги:
— …не иска заеми за себе си, нито подаяния за други — довърших аз.
— Искане на пари — промърмори инспекторът замислено. — Може би тук имаме една важна диря. — Той се обърна към иконома. — Вие, Паркър, казвате, че никого не сте пускали през парадния вход тази вечер?
— Точно така казах, сър.
— Тогава излиза, че мистър Акройд лично трябва да е пуснал този непознат. Но не разбирам съвсем…
За няколко минути инспекторът като че се замечта.
— Едно нещо е ясно — проговори той най-подир, излизайки от дълбоката си замечтаност, — мистър Акройд е бил жив и здрав в девет и половина. Това е последната минута, в която се знае, че е бил жив.
Сякаш да се оправдае, Паркър избухна в силна кашлица, която тутакси насочи погледа на инспектора към него.
— Какво има? — каза той рязко.
— Ще ме извините, сър, ала мис Флора го е виждала след това.
— Мис Флора ли?
— Да, сър. Трябва да е било към десет без четвърт. Именно след това тя ми каза, че тази вечер никой не бивало да безпокои повече мистър Акройд.
— Той ли я е пратил да ви предаде това нареждане?
— Не точно, сър. Носех един поднос със сода и уиски, когато мис Флора, която тъкмо излизаше от тази стая, ме спря и ми каза, че чичо й не искал да го безпокоят.
Инспекторът изгледа иконома с внимание, с каквото не бе го удостоявал досега.
— Значи вече ви е било казано, че мистър Акройд не искал да го безпокоят, така ли?
Паркър започна да се запъва. Ръцете му трепереха.
— Да, сър. Да, сър. Точно така, сър.
— И все пак сте възнамерявали да го безпокоите?
— Бях забравил, сър. Тоест, искам да кажа, приблизително по това време аз винаги нося уиски със сода, сър, и питам има ли нужда от нещо друго, та помислих… тъй де, постъпих както винаги, без да се замисля.
В този момент започнах да забелязвам, че Паркър беше много подозрително развълнуван. Клетият човек цял трепереше и се тресеше.
— Хм — промърмори инспекторът. — Трябва веднага да говоря с мис Акройд. За сега ще оставим тази стая така, както си е. Няма да се връщам тук, преди да съм чул какво ще каже мис Акройд. Ще взема само една предпазна мярка: ще затворя и зарезя прозореца.
Взел предпазната си мярка, той тръгна към преддверието, а ние го последвахме. Спря се за миг, загледан към малката стълба, после заговори през рамо на полицая:
— Джонс, я остани тук. Не пускай никого в тази стая.
Паркър се намеси почтително:
— Ще ме извините, сър. Ако заключите вратата за главния хол, никой не ще има достъп до тази част на къщата. Тая стълба води само към спалнята и банята на мистър Акройд. Няма никаква връзка с останалата част на къщата. Едно време имаше врата помежду, ала мистър Акройд нареди да се зазида. Искаше да се чувствува в пълно усамотение в апартамента си.
За да бъдат нещата по-ясни и за да обясня положението, прилагам груба скица на дясното крило на къщата. Малката стълба, както обясни Паркър, води към една голяма спалня, образувана от съединяването на две по-малки, и към банята-тоалетна, която е в съседство.
┌───────────────────────────────────────────┐
│ Тераса │
├───══─────┬──══─────══──┬─══──────────┐ │
│ │ │ │ │
│ Склад │ Столова │ Гостна │ │
│ │ │ │ │
├──────/ ┴────/ ────/ ─┴─/ ──────────ф │
│ │ │
│ Стълба │ │
│ ┬┬┬┬┬ф │
├─────────────┬──┐ ┌── /───┴┴┴┴┴ф │
│ ├──ф │ │ │
│ Билярдна ├──ф Кори- │ Кабинет ъ │
│ ├──ф дор │ │ │
│ ├──ф │ │ │
│ Стълба │ │ │
│ │ │ │
│ │ │ │
└──══───══───────/ /───┴─────────────┴────┘
Параден вход
│ Пътека
│ ┌───┐
│ │ │
Ливада │ └───┘
│ Беседка
│ ┌───┐
│ │ │ Портиер
─────────────────┘ └───┴─────────────────
Инспекторът схвана положението още от пръв поглед. Когато преминахме в големия хол, той заключи подире си вратата и пъхна ключа в джоба си. После със снишен глас даде някакви разпореждания на полицая, който се приготви да тръгва.