- Автор: Димитров Димитър
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «». Краткое содержание книги:
Антъни Ламбърт 1958–1960
Антъни Линкън 1960–1963)
Вероятно няма нищо особено оригинално в тази мисъл, но ми се струва, че съществуват някои признаци, че Москва е дала на българите водеща роля в съветската политика в Близкия изток. През ноември и декември 1959 г. забелязах, че е имало три различни посещения на иракски делегации в България. Трябва също така да се помни, че един от подсъдимите в текущата серия процеси в Багдад каза през декември, че иракските комунисти са получавали оръжие от българското посолство. В последно време също имаше продължителна атака срещу българската политика в египетската преса. Не знам дали фактически съветската политика е да се разделя между сателитите отговорността за преследване на великите кроежи в различните части на некомунистическия свят, но ако такова разделение съществува, изглежда, че България има специална роля, ако не в Близкия изток изобщо, то във всеки случай в Ирак.
На 7 март 1960 г. Народното събрание провежда извънредна сесия на тема „Разоръжаване, мир и приятелство между народите“. Една седмица по-късно Антъни Ламбърт докладва на Лондон.
Основната точка в дневния ред на сесията, който както обичайно не беше обявен предварително, беше доклад на председателя на Министерския съвет, Югов. Явната цел на доклада на Югов беше да се одобри декларацията на Съветския Върховен съвет за разоръжаване. Интересната част на речта беше във втората половина, засягаща ситуацията на Балканите. От нея по-ясно от всякога изпъкна дадената на България роля в международния дебат за разоръжаване. Българското правителство изразява стремеж да обърне гръб на Студената война и да развива търговски и културен обмен с Гърция и Турция. Югов дори отиде до там да предлага гръцки пристанища, по-специално Александруполис, да се използват за транзитен превоз на български товари и почти обеща, че няма да се допуска реките, идващи от България, да причиняват бедствени наводнения в Северна Гърция, а вместо това ще генерират електричество.
Заобикаляйки въпроса за действителния размер на българските въоръжени сили според постановленията на Мирния договор, Югов се позова на общо разоръжаване и създаване на безядрена зона с одобрението на Съветския съюз. Той намекна, че България е за двустранни споразумения с южните си съседи, които няма да засягат техните отношения с НАТО.
Очертаните от Югов икономически предложения явно изпъкваха в неговата реч. Те са по-конкретни от обичайното и са отчасти нови. Но България ще спечели малко от тях, ако се изключи предложеното използване на Асександруполис като свободно пристанище, което обаче е твърде нереалистично. Мотивът без съмнение е главно политически.
Гръцкото правителство, ако се съди по първите му реакции, не смята че българите действат искрено. Възможно е българските власти да имат искрено желание за подобряване на връзките с Гърция. Но те са едновременно жертва на руската силова политика и на собствените си задръжки. Съветският съюз е хвърлил око на източния фланг на НАТО — вероятно дори на егейския излаз при Александруполис. Междувременно за българите въпросът за репарациите остава „препъни камък“. Резултатът е, че всеки ход към сдобряване неминуемо ще създаде впечатлението, че българите изграждат Троянски кон.
На 11 март британското посолство в Атина изпраща доклад за гръцките реакции.
Атинската преса отдели доста внимание на подновеното предложение на българския министър-председател към Гърция и Турция за увеличаване на търговията и за Балкански договор за ненападение. Цитира се изявлението на Югов, че българското правителство винаги е готово да поднови преговорите с Гърция и че е атакувал гръцкото становище, че България трябва да плати военни репарации, преди да бъдат подновени преговорите. В тази връзка гръцкото външно министерство издаде декларация:
„На практика българският министьр-председател казва, че ако няма обсъждане на взаимните искове преди каквито и да било плащания и ако се приеме гръцката гледна точка, това би представлявало «диктат», наложен от Гърция на България. Гръцкото министерство на външните работи се чувства задължено да поясни, че гръцката гледна точка е, че изплащането на военни репарации е ясно и конкретно задължение, което е независимо от всякакви други искове и контраискове, и че преди всякакво разискване на такива въпроси България би трябвало, като израз на добра воля, да плати в брой аванс от $6 милиона от нейното задължение да плати еквивалента на $45 милиона по стойността от 1938 г. (т.е. $70 милиона по сегашния курс). Продължаващият отказ на българското правителство да признае задълженията си по Мирния договор оправдава съмненията на гръцкото правителство относно българската добра воля. Настоящият български опит да се представят гръцките отстъпки като «диктат» подсилва тези съмнения.“