Прекарах великденския уикенд в България. Представям някои повърхностни сравнения. България, въпреки че такова гледище би било неприятно тук3, се сравнява благоприятно в редица отношения с Югославия. Българските пътища са облекчение за раздрусаните кокали на пътника, когато прекоси границата. София е значителен, солидно построен град, в сравнение с който Белград изглежда като разраснало се село. Нещо повече, макар Югославия да има прекрасна природа, България няма от какво да се страхува при едно сравнение. Тук обаче свършват очевидните предимства. Софийските улици, макар и застроени със стройни сгради, са значително по-сиви от белградските и за око, свикнало с югославската гледка, хората както в градовете, така и в селата, изглеждат безцветни, мудни и апатични. Портретите на Димитров изобилстват в България така, както Титовите в Югославия, но многообразието на героични портрети е много по-голямо — има включително този на Чарлз Дарвин (по всяка вероятност за неговите заслуги за разрушаване на християнските митове) и на няколко места на Сталин.