- Автор: Димитров Димитър
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «». Краткое содержание книги:
Антъни Ламбърт 1958–1960
Антъни Линкън 1960–1963)
Вгледан назад към тези 18 месеца, виждам малко съществени събития, но под спокойната повърхност има дълбоки и силни течения. Напускам поста с чувството, че е вероятно моят наследник да преживее интересни времена.
За състоянието на англо-българските отношения, Антъни Ламбърт пише:
Имаше значително подобрение. Това желано развитие обаче едва сега започва и то ще продължи само чрез съзнателни усилия от наша страна. Убеден съм, че подобни усилия са оправдани. Когато пристигнах към края на 1958 г., в британското външно министерство се обсъждаше дали изобщо да има легация в София. Първото ми впечатление беше, че е необходимо, и 18-месечният ми опит силно потвърди това ми мнение. Сега бих казал, че „presence britannique“6 в тази страна е не просто желателно, то е съществено. И под „presence“, аз не разбирам символично представителство, а легация, способна да има положително въздействие в живота на тази малка балканска столица.
(Илюстр. 5: Началото на прощалния доклад на Антъни Ламбърт от София от 22.06.1960 г.)
Трябва да смятаме, че руснаците гледат на България като на най-надеждния от техните европейски сателити. Тя има стабилно правителство, добра армия и покорно население, а също така заема ключов сектор на фронтовата линия срещу НАТО.
Явно руснаците засилват натиска срещу Гърция и Турция и тук българското правителство има да играе важна роля. Едно гръцко или турско правителство, което продължава да отказва да подобри отношенията си с този малък и разумен балкански съсед, трябва да е войнствено и реакционно. Че България трябва да култивира по-добри отношения със Запада, е несъмнено ход от същата игра. Страната трябва да се представя като модел на миролюбива социалистическа държава и фактът, че българите като цяло искрено желаят съвместно съществуване със Запада, засилва правдоподобността на руския стремеж.
Възниква въпросът доколко можем да вярваме на българите. Гърците от своя страна очевидно не им вярват. Гръцкият външен министър, когото посетих по време на пътуването си до Атина за Великден, ми каза, че в сърцето си всеки българин е експанзионист. Аз, обаче, не вярвам, че докато се запазва европейският мир, излазът на Егейско море за България е нещо повече от мираж. Затова предлагам, ако не гърците, то ние да възприемаме българските протести буквално. По този начин няма да загубим нищо, а може да спечелим много.
Антъни Ламбърт разглежда и изгледите за промяна в България.
Ако някога в България стане промяна, тя ще дойде чрез еволюция, а не революция. Безкомпромисна враждебност към режима няма да помогне на този процес. Нито пък реално би насърчила антимарксистите. Тези, които в сърцата си най-много се противопоставят на комунизма, няма да ни упрекнат за това, че имаме контакти с онези на власт. Напротив, моят опит ме кара да мисля, че това, което тези хора очакват, е една британска политика, която може да повлияе на Партията, а чрез нея и на общото състояние на страната. Аз не мога да се откажа от убеждението — макар то да не се споделя от много от моите колеги — че съдбата на тази страна сега е поставена на везните и може да бъде решена през следващите няколко години.
Пълните последици от революцията от 1944 г. все още предстои да бъдат почувствани. След само 15 години комунистическо управление страната до голяма степен продължава да живее по инерцията от миналото. В повечето сфери на живота има хора, съзряли преди революцията — нещо, което не е вярно в Русия. Парливият въпрос е какво ще стане през следващото поколение. Ще се появи ли една нова и квазинезависима България, или пък цялата тъкан ще се разгради и ще бъде залята от течението, подобно на балтийските държави? Моето гледище е, че едно от тези две неща ще стане, въпреки че след като България няма обща граница със Съветския съюз, много ще зависи от това, което стане в Румъния.
Аз лично намирам тази перспектива за крайно обезпокоителна, както и, уверен съм, всички либерално настроени българи, защото българите са патриотичен народ. Русия, с нейните огромни ресурси, вероятно може да преживее една революция и дори да я доведе до успешен край. Но България е една твърде млада и твърде безпомощна нация, за да има особена надежда за възраждане без помощ отвън — много по-малка надежда, разбира се, от по-старите общества на Полша и Унгария.
В последния си доклад от София Антъни Ламбърт анализира промените в България след 1944.
6
Британско присъствие (фр.) — б. а.