- Автор: Димитров Димитър
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «». Краткое содержание книги:
Антъни Ламбърт 1958–1960
Антъни Линкън 1960–1963)
Знам от опит, че Форин офис е ограничен в това, което би могъл да направи, за да разубеди хората да правят подобни посещения. Хората, които ще страдат най-много, освен самите деца, обаче, са родителите, и се чудим дали няма да е възможно родителите да бъдат поканени във Форин офис, преди да дадат съгласието си за пътуването на децата. Ако плашилото на вкарването на комунизма в техните семейства не се окаже достатъчно, за да възпре родителите от изпращане на децата, има и други неща, които би могло да се изтъкнат: например, че никой отговорен човек не е посещавал тези лагери и че репутацията на българската санитарна система е много под тази в развитите страни. А що се отнася до храната, по време на неотдавнашното си посещение във Варна нашият пълномощен министър, шефът на една друга западна мисия тук и техните деца не са могли да си купят нито риба, нито мляко, нито плодове и зеленчуци. И най-после, тъй като лагерът е неизвестен, родителите сигурно не биха искали да излагат деца на по тринайсетина години на възможни атаки срещу тяхната моралност.
На 5 април 1959 г. се провеждат общински избори. За тях Родни Бедфорд от британската легация пише на Малкъм Макинтош, шеф на българската секция на Би Би Си, на 7 април.
Подготовката за изборите стоеше в центъра на вниманието през втората половина на март. Появиха се обичайните плакати, призоваващи хората по всевъзможни причини да гласуват за кандидатите на Отечествения фронт, макар единственият кандидат да е от тази организация, което прави работата особено фарсова. Отидох в провинцията, за да видя как се провеждат изборите, и намерих, че всичко беше добре организирано и имената на гласоподавателите бяха сравнявани със списък. Селяните, които дойдоха да гласуват, обаче изобщо нямаха представа какво да правят и присъстващият служител трябваше да им обяснява всичко. Имаше и забавни моменти. С помощта на един стар трион беше подсигурено, че пликовете с бюлетините няма да задръстят избирателната урна, а на един селянин, който се мотаеше след като гласува, беше казано: „Сега си свободен. Можеш да си вървиш“.
Тъй като има само един кандидат за всяко място, единственият начин да не се гласува за него е да се зачертае името му, но от достоверно място бях информиран, че бюлетина, по която има зачеркване, просто се брои за невалидна.
През август 1959 г. от легацията информират Лондон за ключовите личности в българската политика. Ето някои от тях.
Тодор Живков — човек със значително влияние и енергия, възможен наследник на Югов. Говори се, че има неприятен характер и му липсват образование и маниери.
Георги Трайков — крайно послушен и противен слуга на комунистите. Говори много отмъстително срещу Петков и Гичев на техните процеси.
Антон Югов — вежлив и любезен. Със своя перчем от внимателно поддържана къдрава коса и спретнат вид прилича на берберин. Има известна демагогска привлекателност за партийните последователи. Имената му са придобити.
Вълко Червенков — впечатляващо висок, безмилостен и енергичен мъж. Той е ревностен доктринер, хитър политик и находчив оратор. Въпреки своята заплашителна осанка, той може да бъде сравнително любезен на повърхността, когато това му е изгодно.
Георги Пирински — бивш генерален секретар на славянския комитет в САЩ. Експулсиран от САЩ в 1951 г. заради неговата комунистическа дейност. През май 1957 г. е предложен за пълномощен министър в Лондон, но му е отказан агреман.
Кирил, Патриарх български — под ръководството на Кирил, Църквата е изцяло подчинена на правителството.
На 5 януари I960 г. Антъни Ламбърт изпраща до Форин офис годишния доклад за 1959 г.
Твърде малко неща станаха на повърхността. Ако един български пътешественик се върне след 12-месечно отсъствие, той би видял малко нови неща на сцената. Същите хора са на власт, макар да има някакво разместване в по-долните ешелони. Имаше слухове за съперничество между две фракции, водени от министьр-председателя, Югов, и първия секретар, Живков, но нищо такова не се прояви публично. Отношенията на България с нейните съседи са толкова лоши, колкото бяха и преди, а ръката на Москва е все така тежка. Частната инициатива и предприемачеството все още са задушавани. Под повърхността, обаче, течението се променяше и това беше една интересна и не безнадеждна година. Противно на това, което повечето хора смятат, България не е преди всичко „ориенталска“ страна. Вековете на турско господство и тясната руска връзка не са попречили на нейните граждани да гледат на Запад, към Германия в годините преди войната или другаде. Ще дам само един пример: за мен беше изненада да науча, че традициите на Софийската опера изобщо не са руски, а италиански. Дори днес водещите певци школуват в Италия. Същата нагласа владее почти целия интелектуален и културен живот на страната. Българските лидери, обаче, са консервативни и страхливи. Ще цитирам един абсурден, но типичен пример: току-що ми беше казано, че скулптурите на Хенри Мур „няма да бъдат разбрани от публиката“ и не би могло да се показват тук.