Следователно, една от главните причини за разочарованието е разминаването между условията на живот за висшите партийни членове и за обикновените работници. Има общо усещане, че докато Партията винаги призовава работниците за големи дела, възнаграждението за труда е малко, а обещанията за подобряване на условията на живот и на заплатите отнемат неопределено време, докато се превърнат във факт. Недоимъкът в последно време на яйца, месо и сирене отново създаде горчиви чувства и незабавната реакция бе да се припомни изобилието на такива продукти преди войната.

Друга причина за разочарование е системата на подбор за гимназии и университети. Факт е, че дете, чийто баща не е партиен член, няма абсолютно никакъв шанс да бъде прието в езикова гимназия. Трябва да е особено оскърбително за родители да научат, че техните деца са издържали приемните изпити за университета, но не са били одобрени по политически причини, или че им се отказва записване, защото родителите са определени като „занаятчии“, а не като работници. Това е една система, обърната с главата надолу.

Друга болна тема са жилищата. Двучленни, тричленни и дори четиричленни семейства живеят в една стая и делят сервизни помещения. В същото време луксозните вили на бившата буржоазия в полите на Витоша се заемат от партийни шефове. Градът е пренаселен, така че хората не могат да канят приятелите си на гости и това се отразява особено на младите хора. Няма по-подтискаща гледка от млади хора в София, стоящи пред врати или разхождащи се нещастно в дъжда в събота вечер, но тъй като не могат да отидат вкъщи с приятели, нито могат да си позволят цените в ресторантите, те нямат друг избор. Не е изненадващо, следователно, че властите имат такъв проблем с млади „хулигани“ — те се захващат с престъпност от чиста скука. Един неотдавнашен коментар във вестник не е за пропускане: „Тяхното изнасилване на жени е целяло да се разстрои социалистическото производство.“ Необичаен мотив, би казал човек, за такова престъпление!