- Автор: Димитров Димитър
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «». Краткое содержание книги:
Антъни Ламбърт 1958–1960
Антъни Линкън 1960–1963)
На 22 март I960 г. британското посолство в Анкара съобщава на Форин офис за турските реакции към речта на Югов.
Турското правителство е на мнение, че българските предложения се правят с пропагандна цел. Практиката на българите е да правят публични изявления от този род, но да не предлагат нищо по нормалните канали. Няма вероятност турското правителство да отговори на предложението на Югов, но ако реши да направи това, то първо ще обсъди естеството на своя отговор в НАТО. Речта няма да има абсолютно никакъв ефект върху турската политика.
На 9 февруари 1960 г. от София съобщават на Форин офис за доклада на Живков на 12 януари пред конференция на секретарите на общинските и районните партийни организации.
Един особено интересен момент в доклада представлява решението за създаване на „другарски съдилища“ по образец на тези в Съветския съюз. Въпреки че засега това е само решение на Политбюро, може да се предположи, че е само въпрос на време, преди това да стане закон и съдилищата да започнат да се занимават със „случаи на нарушаване на трудовата дисциплина, злоупотреба с държавни и обществени средства, случаите на граждани, които не изпълняват задълженията си да гледат стари родители и да възпитават децата си, обиди, клевети, побоища, повреди на сгради и т.н.“ Списъкът на нарушения, изреден от Живков, е почти същият като съветския, цитиран от сър Патрик Райли5 в доклада му от 6 ноември. Едновременно с горното решение Политбюро е решило да създаде „доброволни групи от трудови хора за опазване на обществения ред“. Не е ясно каква власт ще бъде дадена на тези поделения, но може да се предположи, че те ще бъдат строго моделирани по съветския еквивалент.
На 1 март I960г. посланик Антъни Ламбърт изпраща до външния министър, Селуин Лойд, подробен доклад по въпроса за стабилността на комунистическата власт в България и отношението на хората към нея.
Често ни питат какво недоволство има в България или с други думи колко здрава е властта на Комунистическата партия над народа. Не е лесно да се отговори на тези въпроси. Американският журналист Стюърт Алсоп, с когото обядвах тук неотдавна, искаше да може да каже на читателите на „Сатърди Ивнинг Поуст“ какъв механизъм движи комунизма. („Страхът — заключи той в първата си статия — е главната пружина.“)
Без да навлизам в психологически анализ, вероятно ще е от полза да насоча вниманието към онези аспекти на съгласието и принудата, върху които се крепи режимът и които изглежда са пропили умовете на хората. Така, както аз виждам нещата, привилегията в България е нож с две остриета. Партията, създавайки обвързани с режима интереси, има в ръцете си едно много ефективно оръжие. Въоръжените сили, администрацията, управленческият апарат са пълни с хора, които никога не са били толкова добре при друг режим. Проблемът със системата — другото острие на ножа — е, че тя е така ексклузивна, както всяка олигархия в златните дни на покровителството в Англия. Пораждат се ревност и негодуване, но няма никой, който да стане и да каже, че покровителството се е разширило, продължава да се разширява и трябва да бъде ограничено. Често се казва, че средният българин — т.е. човек, който е извън магическия кръг на партийното покровителство) — е прекалено безгръбначен или твърде философски настроен, за да протестира. Намирам за вярно, че при повечето обстоятелства той ще се примири с всяка несправедливост или най-много няма да се старае да изпълнява нормите. Разпуснатостта и скуката са главните врагове на социализма. Само когато възникнат сериозни недоимъци, привилегиите може да предизвикат тревожеща реакция. Не казвам, че тази точка вече е достигната, но внезапната липса на храни в столицата, отгоре на другите хронични дефицити, привлече вниманието към неприятното състояние на нещата и задълбочи разочарованието, което вече беше широко разпространено.
Общо казано, западният гражданин тук има чувството, че е попаднал в Лондон непосредствено след войната. Отделният човек трябваше да се задоволява с малко докато икономиката се изправи на крака. Само че тук не е имало война 15 години (а и България не пострада особено от войната). Но докато в Англия повечето хора смятаха, че трудностите се чувстват почти еднакво от всички, някои българи са много по-равни от други. В сегашния момент това е фрапиращо забележимо по различни начини.
5
Посланик в Москва — б. а.