- Автор: Димитров Димитър
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «». Краткое содержание книги:
Антъни Ламбърт 1958–1960
Антъни Линкън 1960–1963)
Развитията в България стават на фона на продължаващите усилия на Москва за Gleichschaltung4. Цялата структура на образованието (с което българите не без основание се гордеят) се трансформира, за да влезе в унисон с руската система. Нещо повече, има очевидни планове в ход за спояване на икономиката на страната дори още по-здраво в Съветския блок и в този смисъл надеждата за истинска независимост и дори индивидуалност намаля.
Посланик Линкън коментира и международните отношения на България през 1959 г.
Най-важното събитие беше възобновяването на отношенията със САЩ на 28 март. Това е от огромна полза за България, тъй като иначе страната трудно би се надявала да получи пълно признание на уважаван член на общността на нациите. В същото време руснаците въвлякоха България в опасната игра на Балканската политика. Нейното агитиране за безядрена зона целеше да откъсне Гърция и Турция от Съюзниците, и доведе до постоянни търкания между България и тези две страни.
През цялата година гърците бяха недоволни от България. Заместник-външният министър, Monsieur Тарабанов, посети Атина през пролетта, без да постигне подобряване на атмосферата. Турският пълномощен министър в София бе отзован в знак на протест на 10 април и не беше заместен. Няма съществено подобрение и в отношенията с Югославия, макар на повърхността те да бяха по-малко неприятни от предишната година. Българите дори успяха да се скарат с далечна Аржентина. След откриването на таен радиопредавател в българската легация, българският пълномощен министър в Буенос Айрес беше обявен за persona non grata.
Главният британски дипломат в София анализира и отношението на хората към режима през 1959 г.
Не мисля, че народът като цяло е наистина недоволен. Режимът има голяма подкрепа, особено във въоръжените сили, и наистина с всяка измината година се увеличава броят на хората, които имат интерес да подкрепят режима. Между интелектуалците и бившата буржоазия преобладава известен фатализъм. Те са, разбира се, трагични случаи на несправедливост и отчаяние. Изглежда, че общото настроение се изразява в примирено презрение към комунизма и всички негови прояви, комбинирано с плаха надежда, че нещата постепенно ще се подобрят.
В доклад от 9 февруари I960 г. британската легация в София дава пример за възнаграждаване на онези, които подкрепят режима.
Един обикновено надежден източник ни информира, че миналия юли бил издаден указ, постановяващ, че всички „партизани“ (под което разбираме също „борци срещу фашизма и капитализма“) ще получават двойни заплати. Както изглежда, ще има специална система за осъществяване на плащането — то просто ще се включва към фишовете за заплати като премия. В допълнение на това знаем, че избрани партийни членове могат да използват специални магазини, където винаги има месо, въпреки че в обикновените магазини може да няма. Има и магазин за бакалски стоки, който също е достъпен за малцина избрани, и там всички български продукти са в изобилие и на намалени цени, а дори някои внесени от Запад стоки може да се купят на цени значително под това, което обикновените български граждани биха платили, ако намерят такива стоки в нормалните магазини. Така на практика има елит, чийто стандарт на живот трябва да е по най-консервативни преценки поне 10 пъти по-висок от този на обикновения българин. И това е без да се взима под внимание предоставянето на кола, на което се радват мнозина партийни членове и за което, съгласно нашия източник, те не плащат нищо. Несъмнено има и множество други облаги, от които се ползва „партизанската класа“, и ние съобщаваме горното само като индикация как ръководителите успяват да си оплетат кошницата.
В края на 1959 г. изследователският отдел на Форин офис, въз основа на множество доклади от посолства в Източна Европа и Близкия изток, изготвя доклад за активността на България и другите източноевропейски страни в Близкия изток. Във връзка с този доклад на 15 февруари служителят на британското външно министерство, Чарлз Ле Куейн, отбелязва:
4
Приравняване (нем.) — б. а.