- Автор: Димитров Димитър
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «». Краткое содержание книги:
Антъни Ламбърт 1958–1960
Антъни Линкън 1960–1963)
Уважаеми г-н Фар,
Изпращам ви своите искрени поздравления за преизбирането ви за депутат. Желая ви успех във вашата работа. Необходима ми е информация и помощ по въпрос, отнасящ се до група протестантски пастори, които бяха арестувани и осъдени на затвор от българското правителство преди 14–15 години. Някои от осъдените бяха методисти и баптисти и най-малкото един от тях бе от моето изповедание. Досега не съм научил почти нищо за тях след осъждането им.
Веднага след като получава писмото от Лесли Ботъм, депутатът Джон Фар го препраща на парламентарния секретар на Форин офис, Робърт Альн. Британското външно лшнистерство не открива никаква информация за осъдените български пастори в архивите си и кореспонденцията тръгва по обратен път: Форин офис до депутата Джон Фар, той на свой ред — до Лезли Ботъм. Така, по-малко от три седмици след първото си писмо, Лезли Ботьм пише отново до своя народен представител, като този път изпраща подробности.
Четирима от 15-те подсъдими получиха доживотни присъди, бяха глобени и тяхното имущество конфискувано. Четиримата са: Васил Зяпков — евангелист, Янко Иванов — методист, Никола Наумов — президент на Съюза на евангелистките църкви в България, Георги Чернев — виден петдесятник. Те бяха признати за виновни в измяна, получаване на пари от Запад и разпространяване на неверни слухове. Съвсем категорично мога да заявя, че Чернев никога не е бил виновен в измяна или действия срещу държавата. Но разбира се тези обвинения следваха обичайния образец на нещата в комунистическите страни.
Излишно е да казвам, че не бих искал да се прави нищо, което може да навреди, но от друга страна може би е възможно да се направи нещо, което да облекчи положението на тези невинни мъже и техните семейства. Последното, което съм чувал, е, че на техните семейства не се дава работа и не могат да учат.
След като получава това писмо, депутатът Джон Фар го препраща на Форин офис. От Северния отдел пишат до легацията в София.
Прилагаме копие от писмо, адресирано до депутата Джон Фар от един от неговите избиратели, относно четирима български духовници, осъдени в 1949 г. Ще сме благодарни, ако можете да ни изпратите информация за сегашното положение на тези хора. Предполагаме, че няма начин, по който да се опитаме да помогнем на тези български пастори, но очакваме да научим вашето гледище дали да не предложим на г-н Фар той да повдигне въпроса пред българския пълномощен министър в Лондон.
В същия ден, в който от Северния отдел на Форин офис пишат до легацията в София, парламентарният секретар Робърт Алън пише до депутата Джон Фар. Той го уведомява, че е била поискани информация от легацията и обещава да пише веднага след като получи информация от София. Цялата цитирана дотук кореспонденция става за малко повече от 3 седмици. Още толкова време е било необходимо на Легацията в София, за да отговори на питането от Лондон:
Един от осъдените, Никола Наумов, е бил освободен преди 2 години поради лошо здраве, но не се знае нищо за условията, при които живеят сега той и неговото семейство. Останалите трима с доживотни присъди ще се възползват от промяната в българския закон от 1952 г., с която отпадна доживотната присъда и бе заменена с 20 години затвор. Техните присъди също са били намалени с 3–4 години съгласно общата амнистия отпреди няколко години и те вероятно ще бъдат освободени след около 5–6 години. До началото на настоящата 1960 г. всички те са били държани в Пазарджишкия затвор, но неотдавна са били прехвърлени в затвора в Стара Загора.
Смятаме, че е крайно невероятно някога да ни се позволи да помогнем на тези трима мъже и техните семейства по какъвто и да било начин, и се опасяваме, че ако се опитаме да правим това, тяхното положение само би се влошило. Също така не смятаме, че е препоръчително г-н Фар да се обръща по въпроса към българския пълномощен министър в Лондон от името на осъдените и техните семейства.
В средата на 1960 г. приключва мандатът на Антъни Ламбърт. На 22 юни той изпраща до външния министър, Селуин Лойд, прощалния си доклад от София след година и половина в България.