Случаят с палтото от визон
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Венкова-Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с палтото от визон». Краткое содержание книги:
— Охо — усмихна се тя, — ето това се вика отношение. Наистина си ви бива, мистър Мейсън, и знайте, че когато и да дойдете, ако седнете на моя маса, ща получите най-доброто обслужване — макар че вие навсякъде ще го получите, но… Е, благодаря ви.
Тя сгъна банкнотата, най-невъзмутимо вдигна полата си и я мушна под горния край на чорапа си.
— Нещо друго? — попита Пол Дрейк.
Мей Нолън бавно дръпна полата си надолу.
— Това е по друга работа. Удоволствие е да помогнеш на двама симпатяги… Сигурно ви е известно, че мистър Албърг й подари коженото палто?
— Албърг ли? — възкликна Мейсън.
— Точно така.
— Изобщо не ми спомена. Не мога да повярвам, че би…
— Подари й го. Донесе й го отнякъде.
— Откъде?
— Това се питаме и ние, мистър Мейсън. Някои от Момичетата мислят, че от дома си. Може да й го е охранявал.
— Но лично той й го донесе?
— Точно така. Излезе и когато се върна, носеше под мишница обемист пакет, увит в амбалажна хартия. Занесе го в кухнята. След малко едно от момичетата отиде в тоалетната и видя същата хартия в кошчето за боклук… А Дикси Дейтън плака целия следобед. Не можахме да разберем защо плаче, докато не се появи с визоновото палто, проядено от молци. Такъв си е Морис Албърг. Увил палтото в хартия и дори не помислил да му сложи нафталин. Боже мой, за това палто са дадени сума пари. Лично аз мисля, че Дикси не е достатъчно изискана, за да го заслужава. Сигурно е откраднато.
— Твърде важно сведение — намеси се Пол Дрейк. — Има ли още нещо?
Тя се замисли минута-две.
— Май че това е всичко. Трябва да вървя. Благодаря за почерпката.
Тя им се усмихна ослепително, изправи се и приглади полата си.
Дрейк стана и й отвори вратата. Мей Нолън хвърли още един поглед към Пери Мейсън, усмихна се, премигна няколко пъти и си тръгна с подчертано предизвикателна походка. После изведнъж се извъртя.
— Хей, чакайте малко. Нали няма да кажете на мистър Албърг?
Мейсън кимна. Келнерката благодари и затвори вратата. Дела Стрийт взе един вестник и започна да си вее, за да прогони силната миризма на парфюм. Мейсън подметна закачливо:
— Толкова ли е непоносимо, Дела? Не забелязах.
— Естествено, че не би забелязал — отвърна тя.
— Защо?
— При тези крака и премигващи очи… Лично аз не бих повярвала нито думица на тази…
— Възможно е голяма част да е плод на въображението й — съгласи се Мейсън, — но не всичко. Хайде да опитаме да се свържем по телефона с Албърг, Дела.
— По частния телефон ли? Мейсън кимна.
— Обзалагам се, че ще удариш на камък — обади се Дрейк.
Дела Стрийт отиде до бюрото си и поръча на телефонистката:
— Дай ми външна, Гърти. — И после бързите й уверени пръсти набраха номера на ресторанта на Албърг.
— Мога ли да говоря с Морис Албърг? — започна тя. — Обаждам се от кантората на мистър Мейсън… Какво има?… Кога?… Кога го очаквате?… Добре. Моля, предайте му да се обади на мистър Мейсън веднага щом си дойде.
Тя затвори телефона и се обърна към адвоката:
— Излязъл е преди около два часа и още не се е прибрал.
— Знае ли някой къде е?
— Явно не. Нямат представа къде може да бъде, но обещаха да му предадат да се обади веднага щом се върне.
Вътрешният телефон на бюрото на Дела неочаквано издаде три кратки, резки иззвънявания. Секретарката обясни:
— Идва лейтенант Траг. Това е сигналът, който уговорихме с Гърти…
Вратата в преддверието на кантората се отвори рязко. Лейтенант Траг, облечен в цивилни дрехи, огледа стаята.
— Здравей, народе — поздрави той. — Зает ли си, Мейсън?
— Боже мой, не — отвърна адвокатът. — Наел съм тази кантора само за да имам къде да размишлявам на кого да залагам в конните надбягвания. Преди се опитвах да правя това на ъгъла на улицата, но шумът от движението ме разсейва, та се настаних тук.
Траг влезе и затвори вратата след себе си.
— Не се пали толкова, Мейсън. Винаги давам възможност на Гърти да ви предупреди, че идвам, и се бавя достатъчно дълго, за да прибереш всичко, което искаш да скриеш, но под достойнството ми на полицай е да чакам в преддверието на чиято и да е кантора.
— Разбирам — отбеляза Мейсън съчувствено. — Парите на данъкоплатците трябва да се икономисват, дори и да е за сметка на времето им.
— Точно така — съгласи се Траг, настани се на един стол, килна шапка назад, разгледа внимателно Мейсън и продължи: — Трябваше да ми е ясно, че започна ли да вадя кестените от огъня вместо теб, ще си изгоря пръстите.