Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
Жените се заеха да пълнят чиниите им със сивкав овес, объркан с жълт ориз и накълцани плодове.
— Това не мога да го ям! — отчаяно промърмори Уили.
— Толкова храна тези хора едва ли изяждат за цяла седмица — рече Инди. — Тук вилнее страшен глад!
— Виждам! — промърмори Уили. — Но не виждам как ще им помогна, като ги лиша от този буламач! Само от вида му ми се повдига!
Отдавна беше изгубила всякаква охота за ядене. Не може да отнеме храната на тези умиращи от глад хора! Дори в Мисури беше по-добре! Измъчените лица на хората пред нея събудиха неприятни спомени и изведнъж й се прииска да е някъде далеч.
— Яж! — кратко й заповяда Инди.
— Не съм гладна — поклати глава Уили.
Старците учудено я гледаха.
— Тях обиждаш, а мен дразниш — просъска Инди с едва забележима усмивка. — Яж!
Хич не й пукаше, че дразни Джоунс, но никак не й се искаше да настройва тези бедняци срещу себе си. Започна да се храни, последвана от останалите.
Старейшината доволно се усмихна.
— Можете да си починете тук, преди да продължите — каза на английски гой.
— Много сте любезен — отвърна Индиана. Английският на старейшината доказваше предположението му, че някога тук са идвали европейци.
— Няма почивка! — намеси се Дребосъка. — Инди води мене в Америка. Тръгваме. Вървиме в Америка!
Искаше да се увери, че няма да възникнат други предложения, които евентуално да отложат мечтаното пътуване.
— Отиваме в Америка — поправи грешката му Уили, която до този момент не беше се замисляла за крайната цел на пътуването им. Сега изведнъж идеята й се стори безкрайно привлекателна. Манхатън! Какво чудесно място, Господи!
— Америка, Америка — закима с глава старейшината, очевидно разбрал единствено тази дума.
— Спокойно, момче — рече Инди и нахлупи шапката си върху главата на Дребосъка. После се извърна към старейшината и попита: — Можете ли да ни дадете водач до пътя за Делхи? Аз съм професор и трябва да се върна в моя университет.
— Да — кимна старейшината. — Сайну ще ви води.
— Благодаря.
— На път за Делхи ще минете през Панкот — обади се шаманът. Каза го така, сякаш това беше най-нормалното нещо на света, но Инди не се остави да го заблудят.
— Панкот не е на пътя за Делхи — внимателно каза той.
— Там ще се отбиете в Двореца — продължи шаманът, без да издава с нищо, че е чул забележката на американеца.
Инди реши да смени тактиката и подхвърли:
— Доколкото зная, дворецът в Панкот е изоставен от 1857 година.
— Вече не е така — поклати глава шаманът. — Там има нов махараджа. Той убива моето село.
— Не разбирам — озадачено го погледна Инди. — Какво се е случило тук?
Шаманът заговори бавно, сякаш обясняваше на невръстно дете.
— Злото се ражда в Панкот. А после като мусон носи мрак над цялата страна.
— Злото? Какво зло? — учуди се Инди. Разбираше, че старецът говори образно, но въпреки това имаше чувството, че гледа през счупено огледало.
Дребосъка никак не хареса насоката, която взе разговорът.
— Това е лошо! — отсече той. — Слушай Дребосъка и живееш дълго-дълго!
Никак не му харесваше интересът, който Инди проявяваше към разговора. Човек не трябва да си играе със злото, защото злото изобщо не го е еня дали можеш да стреляш точно, или да бягаш бързо.
— Дойдоха хората от Двореца и ни взеха Сивалинга — продължи разказа си шаманът.
— Какво ви взеха? — учудено го погледна Уили. И нейният интерес започна да се пробужда. Тук се развиваше някаква драма като в мрачна пиеса. Изпита чувството, че й се предлага роля в тази пиеса.
— Това е камък — обясни Инди. — Свещен камък от Храма-покровител на селото.
— И затова Кришна ви доведе при нас — доволно кимна шаманът.
Инди реши, че е време да изясни същността на въпроса.
— Не е така — рече той. — Никой не ни е довел тук. Просто претърпяхме самолетна катастрофа.
Очевидно съгласен с това заключение, Дребосъка скочи на крака и викна:
— Тряс! Бум! — Пръстите му се разпериха и се забиха в дланта на ръката. С това искаше да покаже нагледно на тези прости хорица какво се е случило.
— Свиха ни номер и ни изоставиха — продължи обясненията си Инди, но шаманът вдигна ръка.
— Не е така — търпеливо рече той и заприлича на учител, който обяснява урока си пред разсеяни ученици. — Ние отправихме молитви към Кришна. Ние го помолихме да ни помогне да си върнем камъка. И Кришна чу молбата ни. Той ви накара да паднете от небето. А сега ще идете в Панкот и ще ни донесете Сивалинга!
Индиана понечи да запротестира, но очите му се спряха върху тъжното и умолително лице на старейшината, върху измършавелите селяни и насядалите наоколо примиращи от глад старци. Думите заседнаха в гърлото му, а погледът му бавно напусна тъжните хора и се взря в лицето на шамана.