Смъртта идва като завършек
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта идва като завършек». Краткое содержание книги:
Собек хвана някаква дебела тояга и замахна яростно. Само с един добре премерен удар смачка гърба й, но продължи да я сече. Извърна глава, очите му блестяха и промърмори под нос нещо, което Ренизенб подочу, но не успя да разбере.
Тя изкрещя:
— Спри, Собек, спри — мъртва е!
Собек се опомни, хвърли тоягата и се захили:
— Една отровна змия по-малко.
Пак се усмихна, доброто му настроение се върна и отново изтрополи надолу по пътечката.
Ренизенб каза ниско:
— Май Собек обича да убива!
— Да.
В гласа на Хори нямаше изненада. Той потвърди един факт, който явно винаги беше знаел със сигурност. Ренизенб се обърна и го погледна, после бавно изрече:
— Змиите са опасни, но колко красива беше тази кобра…
Тя погледна към смачканото, сгърчено тяло. По някаква неизвестна причина почувства остра болка в сърцето си.
Хори замечтано каза:
— Спомням си, когато още бяхме малки момчета, Собек нападна Яхмос. Той беше по-голям с една година, но Собек беше по-едър и по-силен. Взе един камък и удари Яхмос по главата. Майка ти дотича и ги разтърва. Спомням си я как стоеше, гледаше Яхмос и крещеше: „Не трябва да правиш такива неща, Собек, опасно е! Казвам ти, опасно е!“
— Хори замълча, сетне продължи: — Тя беше много хубава… Така мислех като дете. Ти приличаш на нея, Ренизенб.
— Така ли? — Ренизенб се почувства възбудено доволна. После попита: — Яхмос лошо ли беше наранен?
— Не толкова зле, колкото изглеждаше. На следващия ден Собек легна много болен. Може би беше ял нещо, но майка ти каза, че е от побесняването му и от горещото слънце — беше посред лято.
— Собек има ужасен нрав — каза замислено Ренизенб.
Тя погледна още веднъж умрялата змия и си тръгна, потръпвайки.
II
Когато Ренизенб се върна в къщи, Камени седеше на верандата пред руло папирус. Той пееше и тя спря за момент и се заслуша в думите.
— Ще отида в Мемфис — пееше Камени, — ще вървя при Пта, бога на истината. Ще река на Пта: „Изпрати ми сестра ми довечера.“ Потокът е от вино, Пта е в тръстики, Секмет е в лотос, Ирит е в пъпка, Нефертум е в цвете. Ще река на Пта: „Изпрати ми сестра ми довечера. Зората се пуква от нейната хубост. Мемфис е съд с любовни ябълки, поставен пред красивото й лице…“
Той вдигна поглед и се усмихна на Ренизенб.
— Харесва ли ти моята песен, Ренизенб?
— Каква е тя?
— Това е любовна песен от Мемфис.
Той продължи да я гледа, като пееше нежно:
— Ръцете й са клонки от персеа, косата й прилепнала се спуска. Тя сякаш е принцеса на бога на двете земи.
Лицето на Ренизенб поруменя. Бързо влезе в къщата и почти се сблъска с Нофрет.
— Закъде така си се разбързала, Ренизенб?
Гласът й прозвуча остро. Ренизенб я погледна с лека изненада. Нофрет не се усмихваше. Лицето й изглеждаше мрачно и напрегнато и Ренизенб забеляза, че притиска страни с ръцете си.
— Извинявай, Нофрет, не те видях. Като влизаш от светлото, вътре е пълен мрак.
— Да, тъмно е тук… — Нофрет спря замалко. — Би било по-приятно навън, на верандата, да слушаш как пее Камени. Той пее хубаво, нали?
— Да, да… така е.
— Защо не остана да го послушаш? Ще се разочарова.
Страните на Ренизенб отново пламнаха. Студеният, подигравателен поглед на Нофрет я притесни.
— Не обичаш ли любовни песни, Ренизенб?
— Тебе какво те интересува дали ги обичам или не?
— Така малките котета драскат с нокти.
— Какво искаш да кажеш?
Нофрет се усмихна:
— Не си толкова глупава, колкото изглеждаш, Ренизенб. Та, значи, Камени ти харесва? Е, това несъмнено ще го зарадва.
— Мисля, че си отвратителна — каза Ренизенб разпалено.
Тя премина покрай Нофрет и зави зад къщата. Дочу я как се кискаше. Но през този смях в паметта й ясно прозвуча гласът на Камени и песента, която той пееше с очи, взрени в лицето й…
III
През нощта Ренизенб сънува сън.
Беше с Кай, плуваха заедно в Ладията на мъртвите из Подземния свят. Той стоеше на носа на лодката — тя виждаше само тила му. После, когато се приближиха до изгрева, обърна глава и Ренизенб видя, че това не беше Кай, а Камени. И в същия миг носът на лодката — змийска глава — започна да се гърчи. Превърна се в жива змия, кобра, и Ренизенб си помисли: „Тази змия влиза в гробницата, за да изяде душата на мъртвеца.“ Тя се скова от страх. И тогава забеляза, че змията имаше лицето на Нофрет. Събуди се, стенейки: „Нофрет… Нофрет…“
Всъщност тя не стенеше. Всичко беше само насън. Продължаваше да лежи,сърцето й биеше силно, като подсказваше, че това не се е случило в действителност. Изведнъж си помисли: „Вчера, когато уби змията, Собек каза «Нофрет»…“