Красавицата и звярът

Преди пет години, когато баща му с нежелание беше предал в негови ръце управлението на разпръснатите владения на Хардкасъл, Гидиън с готовност бе прегърнал тази възможност. Оттогава умишлено се бе затрупвал с работа по поддържането на бащините земи.

Работата беше за него лек срещу болката, която глождеше душата му, откак бе загубил честта си. Той непрекъснато пътуваше от едно имение към друго, неуморно работеше ту върху ремонта на къщите, ту за въвеждането на нови методи за обработване на земята или пък разучаваше възможностите да увеличи производителността от мините и риболова.

Наемаше само най-добрите управители и им плащаше добре, за да не се изкушават да крадат от него. Лично той преглеждаше счетоводните книги. Изслушвате предложенията и оплакванията на наемателите си. Събираше около себе си инженери и изобретатели, които могат да го научат на най-новите методи за повишаване продуктивността на земята.

Но не и тук, в Ъпър Бидълтън.

Ако зависеше от Гидиън, той би оставил земите на Хардкасъл в този район да вървят по дяволите.

Гидиън би ги продал още преди години, имаше правото да го стори. И щеше да го направи, ако не бе наясно с факта, че баща му много ще се разстрои. Земите в Ъпър Бидълтън принадлежаха на графовете Хардкасъл от пет поколения насам.

Те бяха най-старите семейни владения и бяха седалище на фамилията, поне до онези скандални събития.

Гидиън знаеше, че не може да ги продаде, ето защо бе избрал един почти толкова добър вариант — остави ги на произвола на съдбата.

Но колкото и да мразеше тези земи, сега Гидиън откри, че има нещо, което мрази още повече — да го лъжат. Вдигна поглед със студена усмивка на уста и видя как Крейн го наблюдава притеснено. Името много му прилягаше2, помисли си Гидиън. Висок, кльощав и с дълги крайници, Крейн наистина приличаше на голяма дългокрака птица.

— Е, Крейн, изглежда всичко е съвсем наред — Гидиън затвори дебелата книга, като не пропусна да забележи огромното облекчение, изписало се но лицето на управителя. — Наистина прилежно водено счетоводство. Отлична работа.

— Благодаря, сър — Крейн нервно прокара ръка по оредяващата си коса. Вече се бе поотпуснал на стола си. Острият му птичи поглед се стрелна от книгата към белязаната буза на Гидиън. — Старая се, милорд. Само ми се ще да ни бяхте уведомили предварително за пристигането си, та да можем да се подготвим по-добре.

Гидиън ясно съзнаваше, че всички в къщата бяха в паника заради неочакваното му пристигане. Икономката трескаво наемаше слуги от селото, за да й помогнат да приведе в нормален вид имението Блекторн Хол.

Гидиън чуваше как в коридора и по стълбищата хората търчат напред-назад. Трескаво се поръчваха хранителни продукти. От мебелите, стояли неизползвани години наред, сега припряно се издърпваха белите покривки, предпазвали ги от прахта. Миризмата на прясно излъскани подове и мебели се промъкваше в библиотеката.

Но за толкова кратко време нищо не можеше да бъде сторено за градините. Пусти и брулени от вятъра, те отразяваха небрежното отношение на управителя Крейн към тях. Майка му много обичаше градините в Блекторн Хол, помисли си Гидиън.