Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Беше облечен в черно, от високите черни ботуши над колената до черния жакет с перфектна кройка. Само блестящо бялата му вратовръзка и бялата набрана риза смекчаваха общото впечатление за непрогледна чернота. Погледът му обходи тълпата с ледена пресметливост.
— Не съм го виждал от години — измърмори Винъбъл. — Но винаги бих разпознал този сатанински белег. Наистина, чух, че е пристигнал. Ама че нахалство, да се отбие тук, сякаш това е най-нормалната постъпка от негова страна.
Хариет се ядоса.
— Това е обществено събиране — рязко отвърна тя. — А той е най-едрият земевладелец в околността. Мен ако питате, местните хора трябва да се гордеят и да са благодарни, че и той присъства. Освен това, сър, възмутена съм, че си позволявате подобни забележки от лично естество относно белега му. Ни най-малко не го намирам за неприятен.
Винъбъл се намръщи.
— Вие сте прекалено благосклонна, скъпа. Вярвам, че е така, защото все пак сте възпитана от енорийския пастор. Но белегът на Сейнт Джъстин е нещо като символ на черната му душа.
— Сър! — Хариет бе направо вбесена.
— О, забравих, че сигурно не знаете предисторията. И по-добре. Тя съвсем не е подходяща за слуха на една млада дама.
— Затова се надявам да не я преразказвате пред мен — властно заяви Хариет.
— По дяволите, май Сейнт Джъстин се насочва към нас — Винъбъл се стегна и изправи рамене. — Не се бойте, скъпа.
— Въобще не се боя — Хариет отново погледна към залата и видя, че Гидиън наистина се приближава през тълпата право към мястото, където стояха тя и господин Винъбъл.
Музикантите припряно засвириха нова мелодия, като по този начин съвсем сполучливо заглушиха ропота на тълпата. Няколко млади двойки, в това число и Фелисити заедно със сина на някакъв фермер, излязоха на дансинга.
Хариет се усмихна приветливо на Гидиън, докато той напредваше през тълпата към нея. Нямаше търпение да узнае как се е отнесъл към управителя си и дали вече се е свързал с полицията. Време беше да обсъдят план за залавяне на крадците.
Тъмните вежди на Гидиън се повдигнаха, щом забеляза радостната й усмивка. Той спря пред нея и се поклони учтиво. Очите му хвърляха златисти отблясъци.
— Добър вечер, госпожице Поумрой. Тази вечер изглеждате много добре.
— Благодаря ви, сър. Радвам се да ви видя отново. Надявам се, че се наслаждавате на престоя си тук.
— Поне колкото може да се очаква — Гидиън погледна към Винъбъл. — Здравейте, Винъбъл. Отдавна не сме се виждали.
Винъбъл се намръщи и застана по-близо до Хариет.
— Добър вечер, милорд. Не знаех, че се познавате с госпожица Поумрой.
— Срещали сме се — промърмори Гидиън и отново се обърна към Хариет. — Надявах се, че няма да ми откажете следващия танц, госпожице Поумрой.
Очите на Хариет се разшириха.
— Но аз не танцувам добре, милорд.
— Нито пък аз. От няколко години въобще не съм се упражнявал в това.
Хариет си отдъхна.
— Е, добре, в такъв случай, с удоволствие. Ще ме извините ли, господин Винъбъл? — тя му връчи чинийката и чашката си.
— Ъ-ъ, вижте — заекна Винъбъл, докато автоматично ги поемаше. — Въобще не съм сигурен, че леля ви е съгласна да танцувате без нейно разрешение, госпожице Поумрой.
— Глупости — Хариет затвори ветрилото си с рязко изщракване и докосна с пръсти ръкава на Гидиън. — Леля ми ще е направо във възторг, щом разбере, че съм танцувала поне един танц тази вечер — тя погледна Гидиън през полуспуснати клепачи. — Е, сър, ще танцуваме ли?
— На всяка цена, госпожице Поумрой — Гидиън я поведе и двамата се отдалечиха от Винъбъл.
— Къде отиваме? — попита Хариет, когато видя, че се насочват към ъгъла, в който бяха разположени музикантите.
— Да поръчаме музиката — Гидиън спря и се наведе към един музикант, който свиреше на цигулка. Каза му две-три думи и той закима енергично с глава.
— Веднага, милорд. Непременно.
— Отлично. Знаех, че мога да разчитам на вас — Гидиън се изправи и хвана Хариет под ръка.
— А сега какво? — попита Хариет, когато стъпиха на дансинга.
— Сега ще танцуваме, разбира се.
В този момент селският танц, който свиреха досега, внезапно спря. Танцьорите замръзнаха по местата си и се погледнаха един друг учудено.
Само след миг от цигулката прозвучаха няколко пробни такта, след което поде шеметен валс. Останалите инструменти веднага я последваха.
Лицата на по-младите танцьори грейнаха радостно и те се впуснаха в танца, преди някой да успее да отмени нарежданията на Сейнт Джъстин. Двойките пламенно се въртяха в ритъма на доскоро забранения танц. По-възрастните се мръщеха неодобрително. Отново всички погледи се приковаха в Гидиън.