Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Не беше избрал за свой дом нито едно от именията. Не се чувстваше удобно в нито едно от тях. Вместо това той непрестанно се местеше от едно място на друго под предлог, че иска да следи отблизо земите. Но истината беше друга — той просто искаше непрестанно да е в движение. Нуждаеше се непрекъснато да е зает с нещо.
И сега знаеше кой точно е виновникът да наруши суровия режим, с който си бе наложил да притъпява болката през всичките пет години.
Той отново си припомни сцената, разиграла се в пещерата тази сутрин. Отново си представи изражението на Хариет Поумрой, когато бе извадил скъпоценности на стойност цяло състояние от онези чували. В очите й не проблесна дори искрица интерес, още по-малко пък алчността, която човек би очаквал. Повечето жени щяха да бъдат дълбоко заинтригувани само ако зърнат подобна огърлица от злато и диаманти.
А Хариет бе развълнувана от едно нищо и никакво парче скала, в което се намирал някакъв зъб.
И от целувката му, напомни си Гидиън. Отново по тялото му пробягаха горещи тръпки, точно както и преди, в пещерата. Тя бе отвърнала на целувката му също толкова възторжено и учудено, както бе реагирала, щом откри онзи проклет стар зъб.
Гидиън горчиво се усмихна. Не можеше да реши дали да се чувства поласкан или обиден от откритието, че е достоен за сравнение с някаква си стара вкаменелост.
Той тръгна към прозореца, но се спря, когато зърна образа си в огледалото, окачено над камината. Обикновено не прекарваше много време загледан в лика си. Гледката не беше особено приятна.
Но този следобед той почувства непреодолимо любопитство, а и немалко недоумение какво точно вижда Хариет, когато го поглежда. Каквото и да бе, то явно не бе достатъчно, за да й се отще да го целуне. А той бе сигурен поне в едно — онзи сладостен, невинен пламък в очите й не би могъл да е подправен. Тя беше искрена.
Не, необяснимо защо, но тя не бе отвратена от лицето му. Именно неговата умишлена и некавалерска заплаха да я съблече гола и да я обладае още там, на пода на пещерата, най-сетне бе успяла да породи у нея някаква предпазливост и страх.
Гидиън потръпна при спомена за собственото си отвратително поведение. Понякога нещо го прихващаше и не можеше да се държи по друг начин. Нещо все го подтикваше да доказва с действията си, че е способен да извърши нещата, в които го обвиняваха.
И все пак, по свой си начин, той се бе опитал да я предупреди, да я предпази, макар че тя вероятно не бе го разбрала.
Защото я желаеше. Много силно.
Вероятно беше глупак, задето я накара да избяга. Трябваше да вземе каквото му се предлага, а ролята на джентълмен да върви по дяволите. Така и така никой не му вярваше, тогава защо, след всичките тези години, все още се опитваше да си играе на кавалер по своя непохватен начин?
На този въпрос Гидиън не можеше да даде задоволителен отговор. Още веднъж си каза, че е бил глупак и се опита да се съсредоточи върху по-важните въпроси. Трябваше да залови една банда крадци. А ако не се погрижи за това в най-скоро време, сигурно Хариет ще се опита сама да го стори.
Най-малкото, ще започне да му натяква да си свърши работата.
На следващата вечер Хариет обходи с поглед гостите на ежеседмичния бал на местната висша класа. Тя и леля Ефи вече от няколко месеца редовно посещаваха това мероприятие, като естествено водеха със себе си и Фелисити. За Хариет тези „събирания“, в по-голямата си част, бяха ужасно скучни.
Идеята на леля Ефи беше, че трябва да осигурят на Фелисити колкото се може по-добра шлифовка на светските й маниери, за да е подготвена за дългоочакваната покана от леля Аделаида за гостуване в Лондон. Тези балове бяха единствената й възможност да усъвършенства такива изкусни дейности, като например веенето с ветрило. А Фелисити определено бе самороден талант в това отношение.
Самата Хариет смяташе ветрилото за истинска досада. То непрекъснато й се пречкаше в ръцете.
Тази вечер положението не бе по-различно от друг път. Хариет добре разбираше защо леля Ефи настоява да присъстват, но лично тя не бе убедена, че Фелисити ще придобие кой знае колко добри светски маниери точно на баловете в Ъпър Бидълтън.
Ето, например, никой не танцуваше валс. Всички знаеха, че сега валсът е последният вик на модата в Лондон. Но тук, в Ъпър Бидълтън, танцуващите двойки все още се ограничаваха само с котильон, кадрил и още няколко подбрани селски танца. Валсът се считаше от местните светски дами за нещо скандално.