Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Май сте доста едър.
— Доста по-едър от вас, госпожице Поумрой.
Тя прехапа устни.
— Е, поне се постарайте да не се заклещите тук. Много ще е неудобно.
— Да, наистина. Особено като се има предвид, че тази част от пещерата очевидно се напълва с вода при прилив — Гидиън оглеждаше мокрите каменни стени. Едно малко бледо раче побърза да се скрие от светлината на лампите им.
— Всички по-ниски части на пещерите по целия бряг се наводняват при прилив — отвърна Хариет, като продължи напред. — Това сигурно ще е много полезна информация при съставянето на план за залавяне на крадците. Все пак тези злодеи идват само около полунощ и само когато е отлив. Планът ви, какъвто и да е той, трябва преди всичко да се базира на тези факти.
— Благодаря ви, госпожице Поумрой. Ще имам това предвид.
Тя се намръщи, когато долови сарказма в гласа му.
— Просто се опитвам да ви помогна.
— Хмм.
— Трябва ли да ви напомням, милорд, че аз съм тази, която е наблюдавала крадците? Струва ми се, че трябва да сте радостен, че можете да се консултирате с мен относно това, как е най-добре да заложите капан за тях.
— А аз ще ви напомня, госпожице Поумрой, че и аз съм живял в този район. Много добре познавам терена.
— Да, зная, но несъмнено сте забравили един куп дребни подробности. А благодарение на дългогодишните ми изследвания на тези пещери, аз съм станала нещо като експерт по тях.
— Обещавам ви, госпожице Поумрой, че потрябва ли ми помощта ви, веднага ще я поискам.
Раздразнението надделя над предпазливостта на Хариет.
— Не се и съмнявам, сър, че щяхте да се радвате на къде-къде по-радушен прием в обществото, ако бяхте поне малко по-учтив.
— Не съм особено загрижен за мястото си в обществото.
— Очевидно не сте — промърмори тя. Тъкмо щеше да каже и още нещо по въпроса, когато се подхлъзна на някакво водорасло, останало в пещерата от прилива. Моментално протегна ръка, за да потърси някаква опора, но ръката й се плъзна по гладката слузеста стена, без да намери нещо, за което да се задържи.
— Божичко!
— Хванах ви — спокойно рече Гидиън. Ръката му обгърна кръста й и я издърпа с уверен жест назад, притискайки я към гърдите му.
— Извинете — дъхът й спря, щом се озова заключена от ръката му като в железен обръч.
Усещаше как твърдите изпъкнали мускули на гърдите му се допират плътно до гърба й. Широкото бомбе на единия му ботуш някак прекалено интимно се бе озовало точно между стъпалата й. Забеляза колко силно се притискаха бедрата му в задните й части.
Тя си пое дълбоко дъх и долови топлия мъжки аромат на тялото му, допълнен от миризмата на мокра вълна и кожа. Инстинктивно се стегна при непривичното усещане за такава близост с мъж.
— Трябва да внимавате повече, госпожице Поумрой — каза Гидиън и я пусна. — Иначе със сигурност ще свършите зле някъде из тези пещери.
— Казвам ви, никога преди не съм се намирала дори и в най-малка опасност в пещерите.
— Никога досега? — в погледа му прозираше ехидно любопитство.
Хариет реши да не му обръща внимание.
— Оттук, милорд. Вече сме близко — тя приглади пелерината си и пооправи полите си. После хвана по-здраво лампата, вдигна я с решителен жест и продължи напред, към дълбините на пещерата.
Гидиън я следваше мълчаливо, известно време само играта на отблясъците и сенките по влажните скали издаваше присъствието му. Хариет не посмя повече да продума за планове за залавяне на крадци. Вървеше напред по леко наклонения нагоре проход, докато стигнаха до мястото, където морската вода явно не достигаше при прилив.
Тук стените и пода на пещерата бяха сухи, но въздухът бе леденостуден. Хариет по навик оглеждаше повърхността на скалите веднага щом лампите ги осветяваха. Привичният й ентусиазъм по вкаменелостите надделя над другите й чувства.
— Знаете ли, точно тук намерих един чудесен лист, сраснал се с камъка — тя го погледна през рамо. — Случайно да сте чели статиите на господин Паркинсън за важността да отнесем вкаменените растения към земния пласт, в който са намерени?
— Не, госпожице Поумрой, не съм ги чел.
— Е, знаете ли, това е страшно интересно явление. Подобни растителни вкаменелости се срещат в един и същ земен пласт независимо къде се намира той. Така е из цяла Англия, а изглежда, че и на континента е същото.
— Удивително — рече Гидиън, но звучеше по-скоро развеселен, отколкото заинтригуван. — Както виждам, страшно запалена сте но тия неща.
— Разбирам, че вкаменелостите не ви интересуват особено, но ви уверявам, сър, че от тях може да се научи толкова много за миналото ни. Лично аз много се надявам, че някой ден ще открия нещо наистина важно тук, в тези пещери. Вече дори успях да открия някои страшно интересни неща.