Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Струваше й се, че ще се задуши. След първоначалния шок я бе обхванало някакво трепетно вълнение и ушите й бучаха. Гидиън взе лампата от безчувствените й, отпуснати пръсти, а тя почти не забеляза.
С едно несъзнателно движение Хариет вдигна ръце към раменете му и заби пръстите си в дебелата вълна на палтото му. Не знаеше дали се опитва да го отблъсне, или да го притегли към себе си.
— По дяволите — гласът на Гидиън бе станал някак дрезгав, изпълнен с някакво ново чувство, което Хариет не можа да разпознае. — Ако имаше капчица разум, щеше да бягаш от мен с всички сили.
— Не мисля, че мога да избягам и на една крачка — прошепна Хариет, опиянена и учудена. Погледна го с премрежени очи и нежно докосна белязаната му буза.
Гидиън трепна при допира на пръстите й. После присви очи.
— Още по-добре. Вече и аз не съм в настроение да те оставя да ми избягаш.
Той отново наведе глава и устните му докоснаха нейните с удивителна нежност, разтваряйки ги леко с език, докато тя с изненада разбра, че той иска да проникне в нея. Поколеба се, но се подчини на безмълвната му заповед.
Със зашеметяваща интимност езикът му изпълни устата й и тя простена тихо, отпускайки се в ръцете му. Никога никой не я бе целувал така.
— Ти си много нежна — най-сетне каза той до устните й. — Много крехка. Но в теб се крие голяма сила — Гидиън плъзна ръце около кръста й.
Хариет потръпна, когато той я сграбчи здраво и я вдигна към гърдите си. Без никакво усилие я задържа над земята така, че обувките й увиснаха във въздуха. Хариет трябваше да се хване с две ръце за широките му рамене.
— Целуни ме — заповяда той с дълбок, мрачен глас, от който я побиха сладостни тръпки.
Без дори да се замисли, Хариет обви ръце около врата му и свенливо докосна с устни неговите. Нима това значело да бъдеш похитена? чудеше се Хариет. Сигурно точно тази опияняваща смес от чувства и желания беше накарала горката Диъдри Ръштън да се отдаде на Гидиън преди толкова години. Ако е така, реши Хариет, то тя напълно разбираше защо онази девойка е била толкова безразсъдна.
— О, моя сладка госпожице Поумрой — промълви Гидиън, — нима наистина не намираш чертите ми за по-отблъскващи от тези на скъпите ти вкаменели черепи?
— Във вас няма нищо отблъскващо, милорд, и съм сигурна, че знаете това — Хариет навлажни устни с връхчето на езика си. Чувстваше се съвсем замаяна от чувствата, които се надигаха в душата й. Докосна лекичко белязаното му лице и се усмихна с трепет и вълнение. — Вие сте прекрасен. Както е прекрасен конят ви.
Гидиън се сепна. Очите му захвърляха искри. И тогава изражението му окаменя. Бавно я остави на земята и попита с непогрешимо предизвикателен глас:
— Е, а сега, госпожице Хариет Поумрой?
— А сега какво, милорд? — едва успя да продума Хариет, останала без дъх. Тя наистина нямаше абсолютно никакъв опит със ситуации като тази, но цялото й същество и женската й интуиция й подсказваха, че Гидиън беше дълбоко покъртен от тази целувка, също като нея. Ето защо не можеше да разбере, защо той стана изведнъж толкова хладен и заплашителен.
— Трябва да направите своя избор. Можете или да свалите роклята си и да легнете на каменния под на тази пещера, за да довършим започнатото, или да избягате към брега и безопасността си. Предлагам да побързате с решението си, тъй като собственото ми настроение в момента е някак доста непредсказуемо. Трябва да призная, че ви намирам за много вкусна малка хапчица.
Хариет се почувства така, сякаш я бе залял с кофа леденостудена морска вода. Втренчи се в Гидиън и цялата чувствена еуфория се изпари пред лицето на очевидната заплаха. Той не се шегуваше. Наистина я предупреждаваше, че ако не избяга моментално от пещерата, може да я похити веднага, още тук.
Хариет разбра със закъсняло притеснение, че само тя си бе виновна за това. Бе отвърнала на целувката му с пределно красноречива готовност. Сега той можеше да си помисли за нея какво ли не.
Лицето й пламна от унижение, а и немалка доза първичен женски страх. Грабна лампата си и побягна към сигурността на прохода, водещ към брега.
Гидиън я последва, но Хариет не погледна назад нито за миг. Прекалено много се страхуваше, че ще види присмехулния поглед на Звяра в златистите му очи.
4.
Крейн се потеше. В камината на библиотеката гореше малък огън, колкото да прогонва студа и влагата на мразовития дъждовен ден, но Гидиън знаеше много добре, че не топлината кара управителя му да бърше често-често потта от челото си.