Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Не — Гидиън пусна блестящата огърлица обратно в чувала и се изправи на крака. — Няма да използвате длетото и чука си в тази пещера, докато не бъде изчистено от нея това гнездо на крадци. Постъпили сте разумно, като досега сте се въздържали да работите тук, госпожице Поумрой. Нали не искаме да разтревожим бандата главорези?
— Мислите, че ако разберат, че са открити, може да преместят плячката си другаде?
— Много повече се тревожа, че ако някой разбере, че тук са търсени вкаменелости, следата ще го отведе право при вас. Едва ли в околността има много търсачи на вкаменелости.
Хариет огледа каменната издатина съвсем отчаяна. Мисълта да остави тук новото си откритие я съсипваше.
— Ами ако някои друг намери зъба ми?
— Съмнявам се, че някой ще забележи безценния ви зъб. Не и когато в средата на пещерата има цяло състояние под формата на скъпоценни камъни и сребро.
Хариет се намръщи замислено и потропа с върха на обувката си.
— Не съм сигурна, че зъбът ми ще е в безопасност тук. И преди съм ви казвала, че в наши дни има страшно много безскрупулни колекционери. Може би все пак трябва да издълбая това парченце от скалата и да се надявам, че никои няма да забележи… О!
Гидиън бе оставил лампата си и с две големи крачки се бе озовал точно пред нея. Сега се извисяваше над главата й, подпрял едната си ръка на скалата зад гърба й. Тя бе като в капан между непоклатимото му тяло и също толкова непоклатимата скала. Очите й се разшириха.
— Госпожице Поумрой — Гидиън говореше много тихо, като натъртваше всяка думичка, — ще ви кажа това само още един единствен път. Ще стоите настрана от тази пещера, докато ви кажа, че вече можете да влезете. Няма да се приближавате до това място, докато не преценя, че е безопасно. Всъщност, дори няма да се приближавате до скалите с пещерите, докато си свърша работата.
— Сейнт Джъстин, наистина прекалявате.
Той се наведе още по-близо до лицето й. Жълтеникавото сияние на лампата в ръката й осветяваше лицето му като някакъв сатанински барелеф. За миг той наистина й заприлича на звяра, за който го смятаха.
— Въобще няма да търсите вкаменелости по този бряг, докато не ви дам специално позволение за това — изсъска Гидиън през зъби.
— Вижте какво, сър, ако смятате, че ще търпя подобно поведение от ваша страна, по-добре си помислете отново. Нямам намерение да се откажа от търсенето на вкаменелости по брега, докато на вас ви хрумне да ми разрешите. И аз имам известни права в това отношение.
— Нямате никакви права, госпожице Поумрой. Явно сте започнали да смятате тези пещери за ваше лично притежание, но бих ви припомнил, че по една случайност всеки квадратен сантиметър от тази земя принадлежи на семейството ми — рече Гидиън през зъби. — Ако ви видя близо до тези пещери, ще смятам това за незаконно проникване в частната ми собственост.
Тя го гледаше вбесена и се опитваше да реши дали пък той не се шегува.
— Така ли? И какво ще направите тогава, сър? Ще се погрижите да вляза в затвора или да бъда пратена на каторга? Не ставайте смешен!
— Може би ще открия друг начин да ви накажа за неподчинението ви, госпожице Поумрой. Все пак аз съм Сейнт Джъстин, нали помните? Звяра от Блекторн Хол — очите му блестяха застрашително в златистата светлина. По белязаното му лице пробягаха незабравената болка от стара рана и някаква смъртна заплаха.
— Престанете да ме заплашвате — заповяда Хариет, но гласът й бе съвсем слаб.
Той се наведе още по-близо.
— Местните хора смятат, че съм човек напълно лишен от чест, когато става дума за млади жени. Попитайте когото си искате и ще ви кажат, че съм самият дявол, когато си имам работа с невинни млади дами.
— Глупости — Пръстите, с които държеше лампата, трепереха, но Хариет се опита да бъде твърда. — Мисля, че умишлено се опитвате да ме уплашите, сър.
— Точно така, по дяволите — ръката му обхвана врата й. Тя почувства грубия допир на кожената му ръкавица.
В последния момент Хариет разбра намерението му, но вече бе прекалено късно, за да избяга. Свирепите му лъвски очи пламтяха зад полуспуснатите му клепачи. Гидиън силно притисна устните си към нейните в смазваща целувка.
В продължение на един безкраен миг Хариет беше като вцепенена. Не можеше да помръдне, не можеше дори да мисли. Беше живяла вече двадесет и четири и половина години, но не бе преживяла нещо, което да я подготви за прегръдката на Гидиън.
Той тежко простена и звукът отекна дълбоко в гърдите му. Огромната му ръка погали с изненадваща нежност гърлото й, а палецът му поглади очертанията на челюстта й. После я притегли към мощната топлина на тялото си. Грубото палто се отърка в краката на Хариет.