Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Размислите на Айла бяха прекъснати от ритмичен звук. С парче еленов рог, оформено като чук, Мамут нанасяше удари по мамутски череп с изписани геометрични линии и символи. На Айла и се стори, че долавя нещо повече от ритмичен отклик, затова напрегна зрението и слуха си. Празната кухина усилваше звука и го насищаше с вибрации, но това не бе обикновен резонанс на инструмент. Когато старият жрец изтръгваше звуци от различните полета, отбелязани върху костния барабан, височината и тонът им придобиваха такива сложни и тънки нюанси, че Мамут сякаш извличаше реч от барабана, сякаш караше стария мамутски череп да говори.
С ниския си, плътен глас, старецът напевно зареди близко модулирани минорни тонове. Когато барабанът и гласът се вплетоха в сложна звукова картина, от различни кътчета на помещението към тях се присъединиха други гласове, вписващи се във вече зададения лад и все пак внасящи свои собствени вариации. Ритъмът на барабана бе подет от подобен инструмент в противоположния край на помещението. Айла погледна натам и видя, че Диджи свири на друг черепен барабан. Сетне Торнек започна да удря с чук от еленов рог по друга кост от мамут — раменна кост, покрита с паралелни линии и орнаменти във формата на обърнато „V“, изписани в червено. Дълбокият тонален резонанс на черепните барабани и по-високите тонове на лопатката изпълниха землянката с красив, натрапчив звук. Тялото на Айла откликна с пулсиращи движения и тя забеляза, че останалите също следваха с телата си ритъма на звука. Ненадейно той секна.
Тишината бе наситена с очакване, което постепенно се разсея. Не бе планирана официална церемония, а само приятелско събиране на хората от бивака, за да прекарат една приятна вечер в компания, заети с онова, което вършеха най-добре — разговорите.
Най-напред Тюли обяви, че е постигнато споразумение, че официалното бракосъчетание между Диджи и Бранаг ще се състои следващото лято. Последваха открито и ясно изразени одобрителни слова и поздрави. Младата двойка сияеше от радост. Сетне Талут помоли Уимез да им разкаже за търговската си мисия и те узнаха, че се е състояла в размяна на сол, кехлибар и кремък. Няколко души зададоха въпроси или изказаха мнения, а Джондалар слушаше с интерес. Айла обаче не разбираше за какво говорят и реши да го попита по-късно. След това Талут поиска да узнае доколко Дануг е напреднал в обучението, което смути младежа.
— Има талант и сръчна ръка — докладва Уимез. — След няколко години, като понатрупа опит, ще стане много добър. Съжаляваха, че си тръгва. Учеше се добре — заслужаваше си да прекара една година далеч от къщи.
Изречени бяха още одобрителни думи. После настана затишие водеха се само приглушени частни разговори. Най-сетне Талут се обърна към Джондалар, предизвиквайки развълнуван шепот.
— Разкажи ни, човече от Зеландониите, как се случи така, че сега седиш в жилището на Лъвския бивак на Мамутоите? — попита той.
Джондалар вдигна един от малките кафяви мехове, отпи от ферментиралата течност, огледа изпълнените с очакване хора и се усмихна на Айла. „Правил го е и преди!“ — помисли си тя леко изненадана, когато разбра, че обмисля темпото и стила на разказа си. Тя се намести удобно и също се приготви да слуша.
— Това е дълга история — започна той. Хората закимаха. Точно това искаха да чуят. — Моят народ живее далеч от тук, много далеч на запад, дори отвъд извора на Великата Майка Река, която се влива в Беранско море. И ние като вас живеем край река, но тя се слива с Голямата вода на запад.
Зеландониите са велик народ. Подобно на вас, ние сме Деца на Земята — онази, която вие зовете Мут, ние наричаме Дони, а тя си остава все същата Велика Майка Земя. Ние ходим на лов и търгуваме, а понякога предприемаме дълги Пътешествия. Брат ми и аз решихме да направим такова Пътешествие. — Джондалар затвори очи за миг и смръщи чело от изпитаната болка. — Тонолан… брат ми… беше веселяк и обичаше приключенията. Бе любимец на Майката. Мъката беше съвсем искрена. Всички разбираха, че това не е преструвка за подсилване на ефекта от разказа. И без да им казва нищо, отгатнаха причината. Сред тях също се говореше, че Майката прибира своите любимци рано. Джондалар нямаше намерение да излага на показ чувствата си. Скръбта го завари неподготвен и причини известен смут в душата му. Но такава загуба предизвикваше разбиране у всички. Неволната му проява пробуди тяхното състрадание и ги накара да изпитат топли чувства към него, далеч по-силни от обичайната любознателност и учтивост, с които се отнасяха към дружелюбните чужденци.