Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Странният акцент на гостенката учуди Тюли, но тя си имаше друга, по-голяма грижа и без колебание повдигна въпроса с прямотата, присъща на нейния род.
— Не знаех, че Огнището на Мамута ще бъде заето, когато поканих Бранаг да се върне с нас. Те с Диджи ще се съберат това лято. Той ще остане само няколко дни и, колкото знам, тя се надяваше да прекарат това време сами, настрана от братята и сестра и. Тъй като си гостенка, Диджи не би се обърнала към теб с такава молба, но и се иска двамата с Бранаг да отседнат в Огнището на Мамута, ако не възразяваш.
— Огнището е голямо. Много легла. Не възразявам — отвърна Айла.
Неудобно и беше, че искат нейното разрешение. Нали домът не беше неин.
Докато говореха, от землянката излезе млада жена, следвана от млад мъж. След беглия поглед, Айла се взря в жената по-продължително. На възраст — почти колкото Айла, тя бе яка и малко по-висока! Имаше червеникаво-кестенява коса и дружелюбно лице, което мнозина биха определили като хубаво и очевидно придружаващият я младеж я смяташе за доста привлекателна. Но Айла не обърна особено внимание на физическите и черти — тя не можеше да откъсне изпълнения си с благоговение поглед от облеклото на жената.
Беше обута с кожени ботуши и облечена с туника от кожа, чийто цвят почти съвпадаше с този на косата и. Дрехата беше дълга, пищно украсена, боядисана в тъмно червено — цвят охра, с отвор отпред и с колан, за да я държи прибрана. За Клана червеният цвят беше свещен. Торбичката на Иза беше единственият боядисан в червено предмет, който Айла притежаваше. В него държеше особените корени, които служеха за приготвяне на питието за специалните церемонии. Все още я пазеше, скътана в торбата с церовете, в която носеше и различни изсушени билки за изцелителните магии. Цяла туника, направена от червена кожа? Трудно и бе да повярва.
— Много е красива! — възкликна Айла още преди да са я представили както трябва.
— Харесва ли ти? За брачната ми церемония е, когато се съберем. Даде ми я майката на Бранаг, а на мен ми се прииска да я облека и да я покажа на всички.
— Аз никога не виждала нищо такова! — промълви Айла с широко отворени очи.
Младата жена се зарадва.
— Ти си Айла, нали? Аз се казвам Диджи, а това е Бранаг. Той трябва да се връща след няколко дни — добави тя със съжаление, — но от следващото лято нататък ще бъдем заедно. Ще се преселим при брат ми, Тарнег. Сега той живее при своята жена и нейното семейство, но иска да основе нов бивак и настоява да си намеря другар, за да има водачка.
Айла видя как Тюли се усмихна и кимна на дъщеря си и си спомни молбата и.
— Край огнището има много място, много празни легла, Диджи. Ти ще отседнеш в Огнището на Мамута с Бранаг…, ако Мамут няма против. Огнището на Мамут.
— Първата му жена беше майка на баба ми. Много пъти съм спала край огнището му. Мамут няма да възрази, нали? — попита Диджи като го зърна.
— Разбира се, че ти и Бранаг можете да останете тук, Диджи, но да знаете, че може и да не си отспите. — Диджи се усмихна очаквателно, а Мамут продължи — Имаме гости, Дануг се завърна след едногодишно отсъствие, предстои твоята брачна церемония, а търговската мисия на Уимез завърши с успех — мисля, че има достатъчно причини да се съберем край Огнището на Мамута тази вечер и да послушаме разказите.
Всички се усмихнаха. Очакваха съобщението, но това не намаляваше вълнението им. Знаеха, че по време на събиранията край Огнището на Мамута се разказваха минали преживелици и приказки, а понякога имаше и други забавления, затова очакваха вечерта с нетърпение и радост. Много им се искаше да узнаят новините от другите биваци и отново да чуят познатите им истории. А интересът им към реакциите на пришълците по отношение на живота и приключенията на членове от собствения им бивак, беше не по-малък от желанието им да чуят разказите, които щяха да споделят с тях.
Джондалар също знаеше какво представлява едно такова събиране, затова се тревожеше. Дали Айла ще разкаже голяма част от своята история? Дали след това Лъвският бивак ще бъде все така гостоприемен? Мина му през ум да я отведе настрана и да я предупреди, но знаеше, че само ще я ядоса и разстрои. В много отношения тя беше като Мамутоите — изразяваше чувствата си открито и честно. Във всички случаи, нямаше да излезе нищо добро. Тя не умееше да лъже. Най-добре би било да се въздържа и да не взима думата.