Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
— Ами… — Едуард се поколеба.
— Гледай внимателно.
— Не съм съвсем сигурен. Ах, да. Не носиш очила. Контактни лещи?
— Не, не ми трябват повече.
— И си намерил добър шивач. Кой ти даде тези съвети? Надявам се тя да е също толкова сексапилна, колкото и надарена с вкус.
— Кандис. ЗНаеш ли, уволниха ме от работа. Преди четири месеца. Сега я карам на спестявания.
— Чакай де, помня че се беше настанил добре. Къде беше точно?
— В Генетрон — Ензимната долина. Може и да си чувал за тях. Всеки момент ще излязат на пазара с огромна рекламна кампания. Осъществиха пробив в БМП.
— Биочипове?
Той кимна.
— Някои от техните вършат истинска работа.
— Какво? — Едуард го погледна изненадано.
— Микроскопични биокомпютърчета. Инжектират се в човешката кръв и там се захващат за работа — поправят всичко, каквото им наредят. С личното одобрение и благословия на доктор Михаел Бернард.
Бръчката между веждите на Едуард се задълбочи.
— Божичко, Върджил. Че Бернард е повече от светец. Миналия месец му лепнаха снимката на корицата на „Мега“ и „Ролингстоунз“. Защо ми разказваш всичко това?
— Истина е, че трябва да се пази в тайна. Нали разбираш, пазар, конкуренция и прочие. Аз обаче разполагам със свои хора вътре в компанията. Да си чувал нещо за Хейзъл Овертън?
Едуард поклати глава.
— Трябваше ли?
— Вероятно не. Мислех, че ме мрази в червата. Оказа се, че таяла завистливо уважение към мен. ПРеди около два месеца ми позвъни и ме попита, дали не бих могъл да отпечатам под мое име статията й за Ф-факторите при геномите на Е. коли. — Той се огледа подозрително и сниши глас. — Ти прави каквото искаш, но аз приключих с тези копелдаци.
— Ще ме правиш богат, а? — ухили се Едуард.
— Ако си съгласен. Изслушай ме само докрай, преди да се втурнеш към твоя брокер.
— Не ще и дума. Продължавай, моля ти се.
Върджил дори не бе докоснал остатъка от салатата. Стигаше му парчето ананас.
— Навлязох в този бизнес преди около пет години. Нямах проблеми да си намеря работа заради дипломата от медицинския факултет и опита ми от работата с компютри. Първите, при които влязох, бяха Генетрон и те ме взеха.
— Толкова лесно?
— О, не. Поправих това онова в досието си. Все още никой не е разбрал. Изкарах се голям специалист по техните проблеми, освен това веднага щом постъпих направих някои не съвсем маловажни открития за белтъчните структури при ранните прототипове на биочиповете. Генетрон разполага със солидна подкрепа и нямахме никакви финансови ограничения. След четири месеца се захванах и с мои собствени изследвания, използвайки тяхната лабораторна база. Тук също направих открития. — Той махна нервно с ръка. — Ей тогава не ми провървя. Оставах да работя извънредно, онези от ръководството надушили и ме уволниха. Все пак успях да спася… част от експеримента. Не бях обаче достатъчно предвидлив. Така или иначе експериментът продължава и сега — в извънлабораторни условия.
Едуард винаги бе смятал Върджил за амбициозен и малко смахнат. Още по време на следването той си беше навлякъл гнева на факултетската управа. Във всеки случаи интересите му в науката бяха като на изстрадал на женска ласка нещастник, пред когото неочаквано разтваря обятия страстна хубавица — тоест, винаги готов да скочи с главата напред. Изглежда и този път бе станало нещо подобно.
— Извън лабораторията? Не те разбирам.
— Искам да ме изследваш. Всичко, каквото се сетиш. Все едно, че съм болен от рак. После ще ти обясня.
— Че това може да излезе и десет хиляди долара.
— Каквото успееш. Ултразвук, магнитен резонанс, скенер, термограма… всичко.
— Не зная дали ще ме допуснат и до половината от тези апарати. Скенера например, го инсталираха само преди няколко месеца. ЗАщо избра все най-скъпите…
— Тогава ултразвук и магнитен резонанс. Това ще ти бъде достатъчно.
— Върджил, аз съм гинеколог. Не съм лаборант. Гинеколог — чуваш ли ме? Мога да ти помогна само ако се превръщаш в жена. Шегата настрана.
Върджил се наведе напред, като едва не цопна с лакът в чинията.
— Изследвай ме внимателно и тогава… — той присви очи и поклати глава. — Тогава ще видиш.
— Добре де, ще те запиша за ултразвук и магнитен резонанс. Но кой ще плаща?
— Имам застраховка. Преди да напусна промених някои неща в здравното ми досие в Генетрон. Стига да е в рамките на стотина хиляди долара и въобще няма да им направи впечатление. Трябва обаче да не вдигаме много шум.
— Не зная дали си представяш колко много искаш от мен, Върджил.
— А ти искаш ли да влезеш в историята на медицината, или не?