![Кървава музика [Blood Music - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
— Какво? — В първия миг не можа да разбере какво го пита, но очите й се изпълваха със сълзи и той потрепери.
— Върни се при мен, ако успееш — рече тя.
Той сграби ужасен куфара — приготвен предната вечер — изтича надолу по стълбите и го хвърли на задната седалка на волвото. Докато заобикаляше припряно колата удари болезнено коляното си в бронята. Болката беше остра, пронизваща, но почти веднага изчезна. Отпусна се на седалката и запали мотора.
Майка му стоеше подпряна на верандата, а полите на дългата й рокля се развяваха от утринния ветрец. Върджил й помаха, докато завиваше в двора. Какво друго му оставаше? Та тя му беше майка. Въпреки, че понякога я мислеше за вещица.
Той тръсна глава докато в ушите му зазвъня, успя да задържи колата на пътя и натисна газта.
Белезникава, изпъкнала ивица пресичаше опакото на лявата му ръка, като тъничка нишка лепило, останала върху кожата му.
8
Небето беше закрито от гъсти облаци след доста нехарактерната за летния сезон буря, въздухът бе прохладен, а прозорецът на спалнята бе покрит от едри дъждовни капки. Макар и през два квартала, тътнежът на океана се чуваше съвсем ясно — приглушен подземен грохот. Върджил седеше пред компютъра, подпрял брадичката си с ръка и наблюдаваше извиващата се на екрана ДНК-молекула, заобиколено от протеинова мъгла. Ярки мигащи точици бележеха местата на ензимно въздействие, благодарение на които молекулата се разгъваше за да бъда подложена на транскрипция.
Съвсем скоро ще трябва да се посъветва с някой сериозно — някой, който за разлика от майка му и Кандис се оправя далеч по-добре с тези проблеми. Кандис се нанесе при него около седмица след като се върна от посещението при Април, поддържаше жилището и му готвеше.
Понякога двамата пазаруваха заедно и той го намираше за забавно. Кандис обичаше да му помага, докато се избира дрехи и той нямаше нищо против допълнителните разходи, въпреки че спестяванията му се топяха със заплашително темпо.
Мълчеше единствено, когато го разпитваше за неща, които я плашеха. Питаше се защо настоява да се любят на тъмно.
Предложи му да ходят на плаж, но сега пък той отказа.
Все се безпокоеше от нарастващите периоди, които прекарваше под новата лампа.
— Върджи? — Кандис стоеше на прага на спалнята, загърната в мек плюшен халат с грамадни рози отпред.
— Не ме наричай така. Мама ми вика по този начин.
— Прощавай. Нали щяхме да ходим на разходка в зоопарка. Забрави ли?
Той започна да гризе замислено нокътя се. Престори се, че не я е чул.
— Върджил?
— Нещо не се чувствам добре.
— Никога не излизаш. Ето защо.
— Всъщност, чувствам се чудесно — рече той и завъртя стола. Втренчи поглед в нея, но не обясни какво е имал пред вид.
— Не те разбирам.
Посочи й екрана.
— Защото все не ми позволяваш да ти обясня.
— Винаги побесняваш, а аз се обърквам още повече — оплака се тя намусено.
— Много повече са отколкото смятах в началото.
— Кое, Върджил?
— Последователностите. Комбинациите. Енергията.
— Моля те, говори ясно.
— Попаднах в капан. Прелъстен, но не изоставен.
— Не съм те прелъстявала…
— Не ти, скъпа — произнесе отнесено той. — Не ти…
Кандис пристъпи уплашено към бюрото, сякаш мониторът можеше да я ухапе. Учите й бяха навлажнени, тя прехапа долната си устна.
— Мили?
Той маркира няколко поредици от цифри в долния край на екрана.
— Върджил.
— Аха?
— Да не си направил нещо в работата… там, където си работил преди да се запознаем?
Той завъртя глава и я погледна неразбиращо.
— Ами например с компютрите. Да не си се ядосал и да си ги объркал?
— Не — отвърна той и се ухили. — Не съм ги обърквал. Оставих нещичко, но те няма да го надушат.
— Питам, защото навремето ходех с един, който се държеше странно — съвсем като теб. Не искаше да излиза, не му се приказваше.
— И какво беше направил? — попита Върджил, докато тракаше по клавиатурата.
— Обрал някаква банка.
Пръстите му замръзнаха. Той вдигна очи към нея. Кандис плачеше.
— Много го обичах, но като разбрах, реших да го оставя — продължи тя. — Не можех да живея с такова лайно.
— Не се безпокой.
— Преди няколко седмици бях решила да те напусна — продължи тя. — Мислех, че сме изчерпали всичко интересно между нас. Но ми стана нещо. Никога не съм срещала друг мъж като теб. Ти си луд. Изкретенясал умник, не побъркано говно като другите. Мислех си, че ако поне малко си поживеем всичко ще се оправи. Слушах те внимателно, докато ми обясняваше разни неща и дори вярвах, че някой ден ще почна да разбирам по малко от биология и електроника. — Тя посочи екрана. — Опитвах се да те слушам. Наистина, повярвай.