![Кървава музика [Blood Music - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
Върджил я наблюдаваше зяпнал от неочакваното избухване. Накрая протегна ръка и изключи монитора.
— А после разбрах, че те обичам. Докато беше при майка ти. Не е ли странно?
— Кандис…
— Така че, ако си извършил нещо ужасно, ще ме боли и мен, не само теб. — Тя отстъпи назад.
— Кандис, не искам да ти сторя нищо лошо.
— Зная, ти си добър.
— Вече ти обясних всичко. И пак бих ти го обяснил, ако знаех какво става в мен. Но не зная. Не съм извършил нищо, заради което да ме пратят в затвора. Нищо незаконно. — Освен, че подправих здравната си осигуровка.
— Защо не ми кажеш какво всъщност те безпокои? Защо не поговорим като приятели? — тя дръпна другия стол и седна срещу него.
— Казах ти вече, не знам какво ми е.
— Значи си направил нещо… със себе си, така ли? Да не си се заразил с някоя болест в лабораторията? Чувала съм за тези неща. Докторите и учените понякога пипват разни работи.
— И ти си като майка ми — поклати глава той.
— Безпокоим се, Върджил. Кога ще ме запознаеш с нея?
— Май няма да е скоро.
— Прощавай, но аз… — Тя поклати енергично глава. — Просто исках да узная.
— Няма нищо.
— Върджил.
— Да?
— Обичаш ли ме?
— Да — отвърна той и остана изненадан от категоричността си.
— Защо?
— Защото ние с теб си приличаме — рече той. Не беше сигурен за какво говори — може би, че и двамата са обречени на постоянни провали, на някаква вродена неспособност да докажат себе си.
— О, стига.
— Наистина. Може би не го виждаш.
— Признавам, че не съм умна като теб.
— Понякога е голяма мъка да си умен.
Дали и те не откриват сега същата житейска философия, моите малки лимфоцити? Че да си умен е голяма мъка.
— Защо не излезем да се поразходим с колата, или на пикник? Ще вземе студено пилешко.
Той включи монитора, попълни последната колонка с цифри и изведнъж осъзна, че е узнал онова, което го вълнуваше доскоро. Лимфоцитите наистина можеха да предават генетичен материал на други видове клетки.
Можеха да правят и с други хора това, което правеха с него.
— Ами да — подхвърли той. — Защо да не идем на пикник? Чудесна идея.
— А като се върнем… ще го направим ли на запалени лампи?
— Защо не? — Рано или късно ще трябва да узнае. Би могъл да измисли някакво подходящо обяснение заради ивиците. Слава богу поне резките бяха изчезнали след лечението с кварцова лампа.
— Обичам те — прошепна тя без да става от стола.
Той съхрани компютърната информация и графиката и се обърна към нея.
— Благодаря ти — отвърна също шепнешком.
ПРОФАЗА
ОКТОМВРИ — ДЕКЕМВРИ
9
Ървин, Калифорния
Изминали бяха близо две години от последната среща на Едуард Мълиган с Върджил. Спомените на Едуард от онова време никак не съответстваха на мургавия, ведро усмихнат и добре облечен господин, застанал пред него. Бяха се уговорили предния ден по телефона да се срещнат и обядват и сега се разглеждаха любопитно пред вратата на ресторанта за служещи в новия медицински център на Ървин „Маунт Фрийдъм“.
— Върджил? — Едуард му стисна ръката и го огледа смаяно. — Ти ли си това?
— Радвам се да те видя отново, Едуард. — Върджил му отвърна със здраво ръкостискане. Беше изгубил десетина килограма от предишното си тегло, но крайният резултат бе повече от задоволителен. В медицинския факултет Върджил бе пухкаво, пъпчиво и къдрокосо момче, което обичаше да се забавлява, като връзва оголени жици за бравите, тайно им пробутва прахчета, от които урината посинява и никога не ходи на срещи с момичета, освен веднъж с Ейлиън Термагант, която споделяше някои от физическите му характеристики.
— Изглеждаш фантастично — заключи Едуард. — Да не си прекарал лятото на Караибите? — Междувременно се бяха подредили на опашката пред шублера с храната.
— Този тен — обясни Върджил, — получих след тримесечно излежаване под кварцова лампа. А зъбите ми се изправиха от само себе си. За останалото също ще получиш обяснение, но след като останем насаме, или поне никой не ни обръща внимание.
Едуард го насочи към пушаческия ъгъл, където седяха само трима самотници.
— Говорех сериозно — продължаваше темата той. — Наистина си се променил. Изглеждаш страхотно.
— В интерес на истината, промяната е далеч по-голяма, отколкото би могъл да си представиш. Как е Гейл?
— Не се оплаква. Оженихме се преди година.
— Ей, поздравления. — Върджил си отряза парченце ананас. Беше избрал плодова салата. — Друго да забелязваш? — попита той с леко притеснен глас.