Кървава музика [Blood Music - bg]

— Заедно — искам да кажа всичките, или поотделно?

— Поотделно. Макар по време на експериментите да показваха тенденция към създаване на групи.

— Добронамерени ли са?

Върджил погледна отчаяно в тавана.

— Това са лимфоцити, мамо. Те дори не живеят в нашия свят. Не мога да бъдат нито добронамерени, нито злонамерени по начина, по който ние разбираме тези думи. За тях всичко е химична реакция.

— Щом могат да мислят, значи могат и да чувстват — ако въобще струва нещо житейският ми опит. Или ако не са като Франк. Разбира се, той не си падаше много по мисленето, така че сравнението не е от най-подходящите.

— Така и не ми остана време да разбера какво представляват и какви са техните… потенциали.

— Какво е това потенциал?

— Сигурна ли си, че искаш да разбереш?

— А за какво тогава ще те питам?

— Вярно. Истината е, че не зная нищо за техните потенциали. Сигурен съм обаче, че са грамадни.

— Върджил, винаги си бил практичен човек — дори в лудостта си. Какво точно очакваше да спечелиш?

Това го завари съвсем неподготвен. Най-много се боеше от този разговор — за целите и смисъла. Как да й обясни колко важно може да е подобно откритие? Успехът за нея бе да натрие носа на съседите.

— Не зная. Може би нищо. Хайде стига сме приказвали.

— Щом казваш. Какво искаш за вечеря?

— Нещо от мароканската кухня.

— А танцьорка не щеш ли?

Стаята му изглеждаше така, сякаш едва вчера я беше напуснал. Филмови плакати по стените — сигурно доста ценни след всичките тези години, стари играчки, дървени, добре съхранени мебели. Дори чаршафите на леглото бяха с познатите картинки на ловци и мечки. Изтегна се отгоре и се загледа в рафтчето с научни списания, които събираше грижливо в годините на пубертета. В мрака, малко преди да заспи, Върджил почувства странен сърбеж по гърба. Той се почеса замислено, сетне скочи, сграбчи пижамата и взе да се търка с нея. Кожата му буквално пламтеше.

Разпери пръсти и докосна лицето си — беше подпухнало, променено, нечие друго лице. Носът му бе издължен, дори устните изглеждаха съвсем различни при допир. Но само с едната ръка, за другата нямаше нищо странно. Всичко това го озадачи. Не беше естествено между двете ръце да има такава рязка сетивна разлика.

Пъхтейки като от прекомерно усилие Върджил се надигна от леглото, влезе в банята и запали лампата. Гърдите го сърбяха нетърпимо. Пространството между пръстите му сякаш се беше превърнало във вход на мравуняк. Не беше се чувствал толкова зле от единадесет годишна възраст, когато се разболя от дребна шарка — месец преди баща му да ги зареже. Все така подтиснат той съблече и долнището на пижамата и пристъпи под студения душ, надявайки се поне на временно облекчение.

Водата потече на тънка струйка от стария ръждясал душ, стече се по главата и лицето му и продължи надолу по гърба и гърдите, оформяйки пъргави ручейчета. Сега вече и двете му ръце бяха изключително чувствителни и ударите на капките наподобяваха иглени убождания, ту топли, ту студени, горящи и смразяващи. Той протегна рязко ръце и почувства дори съпротивлението на въздухо по кожата си.