Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— И прекрасната Мадлин. Как е със здравето баба ти, скъпа?
Мадлин изглеждаше смутена. Никола също се изненада, макар че не го показа. Мадлин почти не го занимаваше със семейството и миналото си; той не знаеше, че тя все още има жива баба. Ако, като се имаше предвид кой задава въпроса, жената бе все още между живите. Мадлин свари да отговори с озадачено изражение:
— Много е добре, благодаря, Арисилд.
Магьосникът отново се усмихна на Никола. Очите му бяха виолетови и навремето от тях бликаха жизненост и интелигентност. Сега единственото им изражение бе на смътно задоволство и зениците се бяха смалили до размерите на глава на карфица. Каза:
— Надявам се, че не сте дошли за нещо важно.
Никола притвори очи, призова на помощ цялото си търпение и потисна желанието да изпсува мощно. Арисилд явно беше забравил бала на Херцогинята миналата вечер и плановете им за бисранското злато, макар той да бе онзи, който проучи магическите защити на двореца и който откри как да бъде обезвреден пазителят. Въпреки това Никола се приближи към него и извади парче плат от сакото със следите от нападението на вампира и стъкленицата с част от останките на голема.
— Първо това. Искам да ги погледнеш и да ми кажеш какво мислиш.
Сред неразборията върху малката масичка до лакътя на магьосника имаше и две лули за пушене на опиум, старинна кутия за прахан, тънък железен нож за писма и малка бронзова лампа. Имаше и купа с ягоди, така напоени с етер, че миризмата им направо изгаряше гърлото на Никола. Имаха късмет, че заварваха Арисилд дори толкова читав.
— А-а — Дългите бледи пръсти на Арисилд докоснаха внимателно плата. — Колко необичайно. — Той пое стъкленицата и я вдигна на светлината на свещите. — Някой е направил голем. И то гаден голем.
— Дойде в къщи и се държа твърде загадъчно — каза Никола, с надеждата да разбуди любопитството на магьосника.
Но светлината в погледа на Арисилд вече помръкваше. Той свали бавно стъкленицата и я остави настрана.
— Скоро ще се занимая с това, обещавам.
Никола въздъхна тежко и каза само:
— Благодаря ти, Арисилд.
Нямаше смисъл да спори; Арисилд или щеше, или нямаше да го направи и това беше положението. Никола беше взел и други мостри, за да ги покаже на маговете-занаятчии, чиито способности не можеха да се сравняват с тези на Арисилд, но на тях поне можеше да се разчита. Все пак беше таил надежда, че ще чуе мнението му. Сега се колебаеше дали изобщо да подхваща въпроса за златото. Правим го заради Едуар, Ари. Можеше поне това да си спомниш. Той беше и твой баща. Каза:
— Помниш ли какво трябваше да обсъдим днес, Ари? Взех златото с Имперския печат на Бисра и фалшивите документи най-после са готови. Помниш ли, че трябваше да ми помогнеш да ги подхвърлим в Двореца на Монтес?
— Монтес.
Виолетовият поглед на Арисилд потъмня. Изрече със съвършено променен глас:
— Помня Монтес.
Никола го наблюдаваше внимателно. Ако унищожението на Конт Монтес, човекът, който беше унищожил Едуар Виляр, можеше да помогне на Арисилд да се измъкне от умопомрачението, рискът си струваше двойно. Каза:
— Монтес. Помниш ли плана, който обсъдихме?
— Онова ли, да. Работих по него. Много са мощни пазителите на тази къща. Май го открих преди години, когато се опитах да го подпаля, нали така? Трябваше да бъда предпазлив и да не оставям никакви следи, нито на влизане, нито на излизане. Май така беше, нали? Подхвърлихме златото и документите, след което се обадихме на Префектурата и Монтес го екзекутираха за държавна измяна.
Арисилд изглеждаше доволен. Опасният блясък в погледа му беше изчезнал и сега приличаше повече на себе си. Никола не намери това за подобрение.
— Нещо такова. — Никола се обърна за помощ към Мадлин, но Арисилд се намръщи и каза:
— Докато аз размишлявам над това, вие ще погледнете какво става, нали?
— Какво да става?
— О, не може да не сте чули, всички само за това говорят. — магьосникът размаха безпомощно вялата си и отпусната ръка.
Слугата разбра жеста и измъкна от една купчина боклуци сгънат вестник, който подаде на Никола.
— Да той е прав, на първа страница е — обясни Арисилд.
Вестникът бе Преглед на деня, единственият таблоиден ежедневник освен Дворцов Вестник и Лодунски Литературни Бележки, който от време на време публикуваше нещо различно от слухове и тъпотии. Заглавието на статията, заела по-голямата част от първата страница беше „Странно произшествие в квартал Октагон.“
В нея се описваше как някаква девойка на име Жил Мюл, която работела при една шивачка изчезнала на път за дома си. Най-странната част на „странното произшествие“ се състоеше в това, че момичето изчезнало два пъти. Когато не се прибрала, майка й вдигнала на крак съседите, а с настъпването на нощта тревогата им нараствала все повече и повече. Неколцина деца и старци, обитатели на квартал Октагон, обаче, казали, че говорили с нея следобеда на следващия ден. Твърдели, че момичето изглеждало ужасено и никой не успял да я придума да си отиде в къщи. Някой видял момичето да говори с някаква старица с безлична външност, след което изчезнало повторно. Роклята, с която била облечена била открита в парка между западната част на старата градска стена и фабриката за газ. И всички знаят какво означава това, помисли мрачно Никола. Семейството вече се надявало единствено тялото да се намери при водните порти преди да бъде отнесено извън града от реката.