Космическият ловец (Гълтачът на души)

— Дяволите да ме вземат — обади се Лейн докато оглеждаше пулта за наблюдение. — Или там някъде има кораб, който пътува без определена цел, или най-сетне се натъкнахме на твоя Звездопрах.

Той отстъпи встрани и даде възможност на стареца да погледне сам. Моряка безуспешно опита да направи спектроскопичен анализ.

— Той е, наистина е той — потвърди Моряка. — Чиста енергия и с големината на неутронна звезда.

— Е, това едва ли си го разбрал от експеримента преди малко — усъмни се Лейн.

— Той е гигант — настоя Моряка. — Приближи се още малко и ще видиш как скрива звездите.

— Аз бих предложил по-малко слаба поезия и повече навигация — и Лейн подаде на компютъра задание да изчисли два курса, които биха позволили на „Смъртоносен“ да пресече курса на създанието и да избере по-заобиколния от двата.

Лейн не изпускаше образа върху екрана, а „Смъртоносен“ започна да скъсява дистанцията между тях. Движеше се без да създава впечатлението, че бърза за някъде и това му напомни за първата им среща. Бяха на около два часа от точката, в която курсовете максимално се доближаваха, когато създанието смени курса си.

— Мислиш ли, че се опитва да ни се изплъзне, Лейн? — попита обезпокоено Моряка.

— Съмнявам се — отговори Лейн. — Вероятно дори не предполага, че сме наблизо. И освен това, защо ще иска да ни се изплъзва?

— Може би защото знае, че на борда има убиец — предположи Моряка.

— Нека не му приписваме прекалено много паранормални способности засега — предложи Лейн. — Освен това, нали само искаме да го разгледаме, а не да го убием.

— За него тази разлика може да не съществува — възрази Моряка. — А когато се приближим достатъчно, тя може да престане да съществува и за теб.

— Виж какво, нямам нищо против, че прякорът ти идва от древността — каза Лейн, — но съм сигурен, че би ми се искало да не звучиш така архаично — той се обърна към компютъра, въведе новите координати на съществото и промени курса в съответствие с указанията.

Следващите деветдесет минути изминаха без никакви събития и тогава Лейн активира наблюдателните екрани на кораба.

— Ако макар и за минута напусне облака, трябва да можем да го видим — обясни той. — От това разстояние сигурно ще изглежда като много ярка звезда, но трябва да пулсира и при всички положения да се движи много енергично.

Те зачакаха. Погледите им скачаха от екрана на уредите и обратно, но създанието не показваше намерение да напуска облака.

— Вече се сближаваме — напомни Лейн на Моряка. — Може би ще го изплашим да излезе на открито.

Той превключи „Смъртоносен“ на ръчно управление и се приближи на около осем хиляди километра. Създанието оставеше в облака и тогава той изстреля едно от лазерните си оръдия.

— Не го убивай преди да съм го видял! — изкрещя Моряка.

— Мисля, че ще ни трябва нещо доста по-мощно от лазер за да убием това нещо — успокои го Лейн. — Опитвам само да го сръчкам да ни се покаже на открито.