Седем ключа на вода
- Автор: Радев Никола
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Седем ключа на вода». Краткое содержание книги:
— Нека се утешим, че крайната цел и резултатът от целта са едни и същи!…
Тук капитан Джери — всепризнатият кавалер на кораба, той винаги целува ръка на дамите! — изменя на себе си и влиза в грях.
— Абе — казва той, — жена и куче на синджир да ги виждам!…
Дъхва на мъжка пот, на желание.
На югоизток хоризонтът е ярко очертан — далече нататък вали внезапен тропически дъжд. Хоризонтът прилича на огромен влажен лист хартия, през която са драснали черта с писалка и мастилото се е поразложило. Встрани от кораба дими мъгла от хвърчащи риби.
— Веднъж — казва капитан Младенов — Веселин Георгиев — Фоса, засяда с кораб „Смарагд“ някъде на испански бряг. Трябва да е било около нос Финистер. Мъгла, радарът не работи, компасът — също вън от строя. Нямали определение, а и течението доста ги отнесло. И една сутрин рано-рано излизат между две скали и сядат, за щастие, на огромна подводна плоча. Много-много не со усетило засядането.
Не минали и пет минути и няколко души се появили на палубата с куфари в ръце. В куфарите била „марфата“. Фоса се разпсувал: „Не, туй не са моряци! Да не сме на някоя гара?“, след това се обърнал и казал на дежурния помощник, че ляга да спи. Да го събудят след четири часа…
На кораба всички настръхнали, по канижелите се затаила паниката. Много народ се извървял през кабината на старши помощника: „Този човек какво чака, да се издавим ли?“ И старши помощникът на края се решил, изпратил до параходството радиограма: „Корабът заседна, капитанът легна да спи, чакам вашите нареждания.“ Докато чакали на „апарата“ за отговор, минали четири часа, събудили Фоса. Още със ставането, той заповядал: „По места за маневра!“ Качил се на мостика, дал заден ход и се измъкнали … Фоса е знаел, че когато заседнали, имало отлив, а след четири часа ще дойде приливът…
Боцманът Кольо Добрев е цял живот на море. Петдесетгодишен човек, а младее. Очите му уж са сиви, а като се загледаш в тях, в ириса им се раз-движва синьозелен прах. Младите моряци ту оставят бради, ту ги бръснат. Боцманът ги оглежда, мърмори — стар е да се нагоди към тях, те пък са твърде млади, за да бъдат на неговия акъл. На края и той пусна брада — прошарена, боцманска.
Седим в моята каюта на борда на кораб „Васил Друмев“, говорим за параходи, за море, за бивали работи.
— Преди двайсетина години — спомня си Добрев, — на самия Никулден, тръпнахме от Варна за София, оттам ще летим за град Хаугезунд — Норвегия, ще получаваме кораб „Черноморец“, триста и петдесет тона. Тръгнахме в намален състав — девет души, половината екипаж. Капитан — Камбуров, старпом — Атанас Йонков, сегашният главен директор на параходството. За отиването ни дотам, получаването и докарването на парахода се предвиждаха двайсет дни — рейсът продължи половин година… Още в началото не ни потръгна. Излетяхме за Осло, а кацнахме в Будапеща. После в Прага, в Берлин, в Хановер. Там артисахме. Настаниха ни в хотел „Роял“, на четиринайсетия етаж. Иначе хотелът лови око, ама няма асансьор. Стаята — с пухени възглавници: това — добре! И телефон имаше, но с кого да говориш? … Вместо за шест часа, в Осло стигнахме за три дни. Същия ден във Франкфурт стана голяма самолетна катастрофа — вечерта се напихме…
Стигнахме Хаугезунд по тъмно. От мерак, с газен фенер отидохме на кораба, пуснахме осветлението. Корабът не беше стар, но не беше и нов — секънд хенд, втора ръка. Бордът му — четирийсет сантиметра над водата.
Всичко хубаво, но машината трябва да се ремонтира. Два месеца чакахме разрешение за ремонт. На тая тема вече имаме традиции, добихме и тренинг… Към края на февруари най-сетне дойде разрешението. Преди да тръгнем, идва началникът на порта — стар комендант, отдавна взел петте си пари от морето. „Този кораб е нещастен!“ — каза той на капитана. Бил военен, после преустроен на хладилен и при първото излизане се обърнал пред пристанището. Загинали девет души — тамам колкото дойдохме… Въпреки това — мола въжетата: кюф-кюф-кюф и … спря машината. „Кво стана бе?“ „Чакайте да накачаем въздух!“ Началникът на порта съвсем се опечали.
В Северно море пак закъсахме, този път — буталото. Дойдоха два влекача, по-големи от кораба. Единият отпред, другият отзад — разпъват го, от четирийсет метра, ще го направят на шейсет. В полунощ се вързахме в Хамбург. И там отпрахме два месеца — станаха четири.
Върнахме се в Хаугезунд да товарим риба. Началникът на порта, като ни видя, ще се разтопи … Преди да си тръгнем за България, направихме шипшандлер — искахме сто хляба. И десет кила чесън, ще правим шкембе чорба. Оня се хвана за главата. На другия ден дойде, тъпче на едно място, извинява ни се. Каза, че от всички аптеки на града и околността едва събрал две кила чесън...