Седем ключа на вода
- Автор: Радев Никола
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Седем ключа на вода». Краткое содержание книги:
Водел ги младеж: русоляв, с дълга коса на масури, в зелена униформа. „Ондулиран негодник!“ — изпъшка Вълков.
Митничарят искал да влезе в каютата на капитана. Сам Греков застанал на прага, но оня почти го отблъснал, прекрачил и почнал да рови из чекмеджетата. На края спрял пред склада за алкохолни напитки и цигари, запечатан още в Анверс с печат „Бенилюкс“, който е валиден за Белгия, Холандия, Люксембург. „Да се отвори!“ — настоявал той.
Обяснява му, че слепката и печатът върху нея са направени от представител на „Бенилюкс“, че в момента третият помощник който държи ключовете за склада, е в града и няма друг ключ. „Лъжеш“ — отсякъл оня. „Аз съм старши помощник на кораб — извикал Вълков. — Чувате ли се какво говорите?“
„Никакъв старши помощник не си! Ти си комисар!“ — креснал оня и посегнал към слепката. Вълков си сложил върху нея дланта, за да я предпази. Митничарят замахнал с отвертката към корема му…
Капитан Греков застанал между двамата и наредил на на Вълков да отиде да позвъни на агента. Отишъл Вълков, от агенцията се обадила служителката:
„Моля предайте на господин агента, незабавно да дойде на кораба!“
В това време митничарите демонтирват вратата, отварят склада, проверяват стоката. Всичко е точно, както е описано в документите. Агентът пристигнал, извинил се. „Искаха да ни унизят — кипеше Вълков. — Обяснявах му на това хлапе, че се намира на борда на български кораб, на българска територия!
Че е длъжен да се съобразява с постановките на международната конвенция по морско право.“ Когато отново се връщат в Анверс. Вълков разказал случилото се на тамошните митничари. Белгийците се засмели: „Бил е фашист! Ние сме с галско възпитание…“
Качихме се в таксито на кея Лауренс Хафен, таксито на заден ход пропълзя покрай сто и четиридесетметровия корпус на „Вежен“, мина под огромния кран и в края на масивния стиф от руда шофьорът направи завой и колата пое по асфалтираното платно на Ботлек вег. Отдясно се проточи оръфана рядка горица — тук-там в клоните като премръзнали врабчета дремеха пожълтели листенца. Есента бе оскубала останалите.
Запръска ситен дъжд: и времето ни подяждаше, но ние се оказахме предвидливи — в ръцете си стискахме чадъри. Беше следобеден час и магистралата Вондерлинген вег, на която излязохме, почваше да се задръства. На двадесет километра пред нас бе центърът на Ротердам, ние се движехме към него, движехме се покрай петролните рафинерии на кралския нефтен концерн „Роял Дъч шел“, отминахме ги, отляво бе все пристанище с десетки кейове, впримчили всички ръкави и канали на реката Маас. Магистралата, изопната напред, обградена от стълбовете за „йодно“ осветление срещу мъглата, изнемогваше — от близките заводи вляво и вдясно прииждаха коли. Ротердам е и промишлен център, наоколо са пръснати филиалите на „Юниливър“ — концерна за преработка на селскостопански продукти; на „Алхимене кюнезиде юни“ — концерн е претенции за господство над изкуствените влакна и найлона в половината свят; цехове на „Филипс“, популярната фирма за радиоапарати.
Холандия е страната на вятърните мелници, дървените обувки и лалетата. В работническото предградие, чисто и нерадостно, се мярна бяла, като кула на фар, мелница; дървените обувки отдавна са изчезнали освен сувенирните по витрините. И лалета няма. В мазетата на цветарските складове лежат купища дребни луковици за посев — в тях дреме красота и радост. Те чакат своя май с първите несмели гръмотевици, с бездънното небе след тях, с ласкавото слънце…
Ниска земя — оттам и името й Нидерландия. Еднообразен пейзаж, който полудява от зеленина нейде в края на април, търпи се и през влажното лято, а есента — уморена и сива, го обезличава.
Отвъд заводите са полята, нашарени от сребристи канали. Над две хиляди километра диги предпазват земята от заливане. С тези диги, педя по педя, една трета от територията на страната е отвоювана от морето. Но в края на Втората световна война хитлеристите бомбардираха и разрушиха дигите под предлог, че били стратегически пътища и обезсмислиха нечовешките усилия на няколко поколения холандци … Този народ е трудолюбив като нашия — издигат ги отново. Тук често казват: „Бог създаде света без Холандия. Ние я създадохме сами!“
Морето е солило и месило тестото, от което са направени холандците. Страдания, сривани из основи възторзи, осакатени съдби, мъка и отчаяна северна решителност. Дори фолклорът им преди всичко е свързан с морето.