Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Амбулантът мина необезпокояван покрай храста, който Гавин преди малко бе разклатил с камъчето, свали си шапката, поклони се и започна да попива набръчканото си лице с мръсна кърпа.
— Светлината дано ви освети, благородни господа. Вие ще да сте добре подготвени за път в тия страшни времена, види се, но ако ви трябва туй-онуй, може пък да се намери в дисагите на стария Мил Тисин. По-добра цена от мойта не ще намерите на десет мили оттук, почитаеми господа.
Гавин много се съмняваше, че на десет мили ще се намери и една цяла ферма.
— Страшни времена, наистина, господин Тисин. Не ви ли е страх от айилците?
— Айилците ли, милорд? Че те са чак долу, към Кайриен. Старият Мил ако не може да подушва айилци, кой друг. Право да ви кажа, бих искал да има малко от тях тъдява. Добра търговийка става с айилци. Те носят много злато. От Кайриен. И не се занимават с амбуланти. Това всеки го знае.
Гавин се въздържа да го попита защо след като търговията с айилците в Кайриен върви толкова добре, не е тръгнал на юг.
— Какви вести носите от света, господин Тисин? Ние сме от север и може да знаете нещо, което не е стигнало до нас от юг.
— Ох, големи работи стават на юг, милорд. Трябва да сте чули вече за Кайриен? И за оня, дето се нарича Дракона, и прочие? — Гавин кимна и старият амбулант продължи: — Е, той сега е взел Андор. По-голямата част поне. Кралицата е мъртва. Някои разправят, че щял да завземе целия свят преди… — Старецът млъкна със задавен вик, преди Гавин да се усети, че го е стиснал за реверите.
— Кралица Мургейз е мъртва? Говори, човече! Бързо!
Тисин завъртя очи да подири помощ, но заговори, и то бързо.
— Тъй разправят, милорд. Не знам, но така казват. Всички разправят, че Дракона ще да го е направил. Милорд! Вратът ми, милорд! Милорд!
Гавин го пусна. Друг един врат искаше да стисне сега.
— Щерката-наследница. — Собственият му глас прозвуча някак далечен. — Говори ли се нещо за щерката-наследница Елейн?
Тисин отстъпи крачка назад.
— Не зная, милорд. Някои викат, че и тя била мъртва. Други разправят, че той и нея е убил, но лично аз не знам нищо.
Гавин бавно кимна. Мисълта му сякаш закипя от дъното на дълбок кладенец. „Кръвта ми да се пролее преди нейната; животът ми да секне преди нейния.“
— Благодаря ви, господин Тисин. Аз… — „Кръвта ми да се пролее преди нейната…“ Беше клетвата, която бе положил още когато бе пораснал едва толкова, колкото да може да надникне в люлката на Елейн. — Можете да търгувате с хората ми. — Гарет Брин трябваше по-късно да му обясни значението й, но още тогава беше знаел, че е длъжен да я изпълни дори всичко друго в живота му да пропадне. Джисао и останалите го гледаха разтревожени. — Погрижете се за амбуланта — каза той рязко и им обърна гръб.
Майка му — мъртва. Елейн — също. Само мълва. Но мълвата, повтаряна от много усти, обикновено се оказваше вярна. Докато се усети, бе изкачил няколко крачки към лагера на Айез Седай. Койрен и другите смятаха да отведат Ранд ал-Тор в Кулата, но ако майка му беше мъртва… ако Елейн… Ако те бяха мъртви, той щеше да провери дали Преродения Дракон може да живее с меч, пробол сърцето му!
Намествайки шала си с червените ресни, Катерин Алруддин стана от възглавничките заедно с останалите жени в шатрата. Едва се сдържа да не изсумти, когато Койрен, пълничка и надута, се обади:
— Както се спогодихме, тъй да бъде.
Това беше все пак среща с диваци, а не край на преговори между Кулата и някой владетел.
Айилките си останаха точно толкова невъзмутими, колкото при пристигането си. Това наистина беше изненада — крале и кралици издаваха най-стаените си чувства, когато се изправеха срещу две-три Айез Седай, да не говорим за шест; тези оскотели дивачки отдавна трябваше да са се разтреперили. Вместо това водачката им — казваше се Севанна — заяви:
— Спогодихме се, стига да му видя един ден лицето. — Устата й беше нацупена и тя носеше блузата си отворена широко, да привлича мъжки очи; това, че айилките бяха избрали точно тази да ги предвожда, само по себе си доказваше колко са диви. — Искам да го видя и той да ме види, след като бъде победен. Едва тогава Кулата ще може да се смята за съюзник на Шайдо.
Нетърпеливите нотки в гласа й накараха Катерин да потисне усмивката си. Мъдра? Тази Севанна беше глупачка. Бялата кула нямаше съюзници; имаше такива, които осъществяваха нейните цели доброволно, и такива, които го правеха по принуда. Други нямаше.
— Несъмнено вашата служба заслужава цената, която искате — сухо каза Койрен.
Една от сивокосите айилки — Тарва или нещо подобно — присви очи, но Севанна кимна, чула в думите й онова, което Койрен искаше да чуе.