Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Бавният кон невинаги стига до края на пътя — каза Лини, без да вдига глава от гергефа. Много обичаше поговорки и Мургейз подозираше, че понякога сама си ги измисля за случая.
— Този ще стигне — настоя Мургейз. Таланвор грешеше за Геалдан; според Ейлрон, в тази страна цареше пълна анархия заради онзи Пророк, за когото си шептяха всички слуги, дето проповядвал за Прераждането на Дракона. — Искам малко пунш, Бреане. — Жената само я изгледа, докато тя не добави: — Ако обичаш.
Сместа от вино и плодови сокове беше изстудена с бучки лед и действаше освежително в жегата; допирът на сребърния бокал до челото й беше приятен. На Ейлрон му носеха сняг и лед от Мъгливите планини, макар че за да осигури достатъчно за двореца, трябваше да плаща за непрекъснат низ от фургони.
Лини също си взе бокал.
— Колкото до Таланвор… — заговори старицата.
— Престани, Лини! — сряза я Мургейз.
— Значи по-млад бил от теб — каза Бреане. Беше сипала и на себе си. Ама и тази жена беше една нахалница! Тук трябваше да е слугиня, каквато и да е била в Кайриен. — Ако го искаш, просто го вземи. Ламгвин казва, че се е заклел в теб, а и съм го виждала как те гледа. — Тя се изсмя дрезгаво. — Няма да откаже. — Кайриенките бяха отвратителни, но повечето поне криеха благоприлично безнравствените си порядки.
Мургейз тъкмо се канеше да й заповяда да напусне стаята, когато на вратата се почука. Без да изчака разрешение, вътре влезе белокос мъж, целият — кости и жили. Белоснежният му плащ бе украсен с пламтящо златно слънце на гърдите. Тя се беше надявала, че ще избегне контакти с Белите плащове, докато не получи печата на Ейлрон върху сигурен договор. Студът на виното мигом премина по костите й. Къде бяха Таланвор и другите, че да влиза този така направо?
Тъмните му очи се спряха веднага на нея и жестът му беше съвсем блед намек за поклон. Лицето му беше състарено, кожата — силно изопната. Да решиш, че този мъж е безхарактерен, беше все едно да огънеш чук.
— Мургейз Андорска? — изрече той с твърд плътен глас. — Аз съм Педрон Ниал. — Не кой да е Бял плащ; самият лорд-капитан командир на Чедата на Светлината. — Не бойте се. Не съм дошъл да ви арестувам.
Мургейз изправи гръб.
— Да ме арестувате? И по какво обвинение? Аз не мога да преливам. — И веднага щом го каза, едва не цъкна с език от яд. Не трябваше изобщо да споменава за преливане; това, че бе започнала да се оправдава, само издаваше колко е смутена. Макар че ако ставаше дума наистина за това, си беше самата истина. Петдесет пъти се беше опитвала да почувства Верния извор, за да го намери само веднъж, а когато го намери, двайсет пъти се опита да се разтвори за сайдар, за да улови само една капчица. Една Кафява сестра на име Верин й беше казала, че едва ли се налага Кулата да я задържа, стига да се е научила да пази малката си тайна. Кулата, разбира се, я бе задържала. Но въпреки това дори тази нищожна способност да прелее в Амадиция беше извън закона и полагащото се наказание бе смърт. Пръстенът с Великата змия на ръката й, който толкова бе очаровал Ейлрон, сега като че ли стана толкова горещ, че засия.
— Обучавана в Кулата — промърмори Ниал. — Това също е забранено. Но както казах, не съм дошъл да ви задържа, а да ви помогна. Отпратете слугините си и да поговорим. — Почувствал се като у дома си, той придърпа един висок тапициран стол и заметна плаща си през гърба му. — Бих желал малко пунш преди да са излезли. — За неудоволствие на Мургейз Бреане моментално побърза да му поднесе бокала, свела очи и с безизразно лице.
Мургейз се опита отново да вземе нещата в ръцете си.
— Те ще останат, господин Ниал. — Не смяташе да доставя удоволствие на този мъж, обръщайки се към него по титла. Пропускът външно поне не му направи впечатление. — Какво се е случило с хората ми отвън? Ще ви държа отговорен, ако са пострадали. И защо смятате, че се нуждая от вашата помощ?
— Вашите хора не са пострадали — отвърна той пренебрежително и отпи от пунша. — Но мислите ли, че Ейлрон ще ви даде това, от което имате нужда? Вие сте красива жена, Мургейз, а Ейлрон обожава слънцекосите жени. Всеки ден той ще се приближава все повече до споразумението, което целите, без да стига до края, докато не решите сама, че с цената на… известна жертва той също ще се поддаде. Но той няма да се доближи до това, което искате, каквото и да му предложите. Сганта на този така наречен „Пророк“ вече вилнее в северните краища на Амадиция. На запад се простира Тарабон с гражданската война, в която има поне десет враждуващи помежду си страни, наред с разбойниците, заклели се в така наречения „Прероден Дракон“, и слухове за Айез Седай и за самия Лъжедракон, които плашат Ейлрон. Та той душата си ще заложи, ако може да добави още десет мъже към тези, които са му под оръжие, двама дори. Но аз мога да изпратя пет хиляди Чеда на Светлината на коне към Кемлин, под ваше предводителство, само ако ме помолите.