Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Беше раздразнен. Не само заради айилците и заради това, че не бяха му казали нищо за срещата до тази заран. Нито му беше казано накъде тръгват, докато не бе отведен настрана от Койрен Седай, Сивата сестра, която оглавяваше делегацията на Айез Седай. Елайда беше мълчалива и властна още като лична съветничка на майка му в Кемлин; откакто я издигнаха на Амирлинския трон, онази, старата Елайда, в сравнение със сегашната, изглеждаше открита и сърдечна. Несъмнено го беше притиснала да поведе този ескорт колкото за да го разкара от Тар Валон, толкова и по някаква друга причина.
Младоците бяха избрали нейната страна по време на боя — Съветът беше отнел титлата на старата Амирлин и всеки опит тя да бъде освободена представляваше опит за бунт срещу закона, — но Гавин си имаше свои съмнения по отношение на Айез Седай дълго преди да беше чул публично прочетените обвинения срещу Сюан Санче. Това, че те дърпаха конците и караха троновете да им танцуват, беше нещо, което хората повтаряха толкова често, че той почти не му обръщаше внимание, но пък беше видял с очите си как се дърпат тези конци. Във всеки случай — поне резултата от това дърпане. И една от тези, които танцуваше, бе собствената му сестра Елейн. Тя, и още една. Той се бе сражавал, за да остане Сюан в затвора, а после й помогна да избяга. Ако Елайда научеше за това, и майчината му корона едва ли щеше да му спаси живота.
Въпреки това Гавин бе избрал да остане, защото майка му винаги беше поддържала Кулата и защото Елейн искаше да стане Айез Седай. И защото го искаше още една жена. Егвийн ал-Вийр. Нямаше право дори да мисли за нея, но изоставянето на Кулата бе равносилно да изостави и нея. Ето по какви лекомислени поводи човек можеше да избере съдбата си. Но съзнанието, че са лекомислени, съвсем не ги отменяше.
И ето че сега гледаше ядосано посърналата степ, докато крачеше от една позиция на друга. Ето го сега тук, надяващ се само дано айилците да не решат да нападнат въпреки — или тъкмо заради — онова, което в момента обсъждаха Мъдрите на Шайдо с Койрен и останалите. Подозираше, че са предостатъчно, за да ги надвият, дори и ако Айез Седай им се притекат на помощ. Тръгнал беше за Кайриен, а не можеше да определи какво изпитва към поставената му задача. Койрен го беше накарала да се закълне, че ще я пази в строга тайна, но дори и тя изглеждаше уплашена от това, което се налагаше да му каже. И сигурно беше. Винаги беше добре човек внимателно да следи какво говори една Айез Седай — те не можеха да лъжат, но можеха да извъртат истината — но въпреки това той не долови някакъв скрит смисъл. Шестте Айез Седай щяха да помолят Преродения Дракон да ги придружи до Кулата с Младоците, предвождани от сина на кралицата на Андор, като почетен ескорт. Причината за това можеше да бъде една-единствена и изглежда, тъкмо тя до такава степен беше потресла Койрен, че тя само му беше намекнала за нея. Гавин също беше потресен. Елайда се канеше да обяви пред целия свят, че Бялата кула поддържа Преродения Дракон.
Това беше почти невероятно. Елайда беше Червена, преди да стане Амирлин. Червените изпитваха люта ненавист към самата представа, че един мъж може да прелива. Впрочем, те нямаха особено добро мнение за мъжете изобщо. Но все пак падането на някога несъкрушимия Тийрски камък в изпълнение на пророчествата ознаменуваше, че Ранд ал-Тор е Преродения Дракон, а дори и Елайда твърдеше, че Последната битка наближава. Гавин трудно можеше да съчетае в представите си онова изплашено селянче, което буквално се беше изтърсило от стената в кралския дворец на Кемлин, с човека от слуховете, които се носеха нагоре по течението на Еринин до Тар Валон. Твърдяха, че е бесил тайренски върховни лордове и е оставил айилците да оплячкосат Камъка. И със сигурност беше превел айилците през Гръбнака на света, за да опустошат Кайриен. Навярно беше от лудостта. По-добре Гавин да го беше убил още тогава.
Когато отново се върна при групата на Джисао, откъм запад се беше появил още един странник — някакъв амбулант с оръфана шапка, повел след себе си яко муле с дебели хълбоци. Непознатият се насочи направо към хълма; беше ги видял.
Джисао помръдна, но спря, щом Гавин го стисна за ръката. Гавин знаеше какво си беше помислил младежът, но дори айилците да решаха да убият този нещастник, те нищо не можеха да направят. Койрен нямаше да остане никак доволна, ако започнеха бой с хората, с които сега преговаряше.