Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
След като той си отиде, Мургейз заразмахва ветрилото по-енергично, отколкото се полагаше в негово присъствие — кралят се преструваше, че жегата почти не го засяга, макар потта да се стичаше обилно по лицето му — и тръгна към покоите си. Предложени й по милост, също като тънката бледосиня рокля, предложена й като дар на милостиня. Беше настояла за високото деколте въпреки жегата; имаше си особено мнение за ниските деколтета.
Единственият останал слуга я последва безмълвно на няколко крачки зад нея. Както и Таланвор естествено, неизменно по петите й — той пък беше настоял да си носи грубото зелено палто, с което бе тръгнал на път, със също така неизменния си меч на бедрото, сякаш очакваше да я нападнат посред двореца Серанда, на по-малко от две мили от Амадор. Тя се опита да пренебрегне присъствието на високия младеж, но както обикновено това се оказа невъзможно.
— Трябваше да отидем в Геалдан, Мургейз. В Джеанна.
Позволила беше някои неща да продължат твърде дълго. Тя се извърна към него с блеснали от гняв очи.
— По време на пътуването ни известни прояви на дискретност бяха наложителни, но тук всички знаят коя съм. Ти също би трябвало да не го забравяш и да проявяваш полагащата се почит към своята кралица. На колене!
За нейно изумление той не помръдна.
— Нима си моя кралица, Мургейз? — Поне съобрази да сниши тон, така че слугата да не го чуе, но очите му… Тя едва не отстъпи смаяна от нескрития порив, грейнал в тях. И от гнева. — Няма да те изоставя дори пред лицето на смъртта, Мургейз, но ти изостави много неща, когато остави Андор в ръцете на Гебрил. Когато отново си ги възвърнеш, ще коленича пред нозете ти и ако решиш, ще можеш да ми отрежеш главата, но дотогава… Трябваше да отидем в Геалдан.
Младият глупак гореше от желание да загине в битка с узурпатора и ставаше все по-дързък и непокорен. Тя можеше да помоли Ейлрон да вземе главата на Таланвор и той щеше да го направи без никакви въпроси. Но само защото нямаше да се зададат, още не означаваше, че няма да бъдат помислени. Тук тя наистина беше просякиня и не можеше да си позволи да помоли за още една услуга, без да е абсолютно необходимо. Освен това без Таланвор нямаше изобщо да е тук. Сега щеше да е пленничка — ако не и нещо по-лошо — на лорд Гебрил. Това бяха единствените причини главата на Таланвор все още да е на раменете му.
Малката й „армия“ пазеше пищно резбованите врати на покоите й. Бейзъл Джил беше розовобузест мъж с побеляла коса, суетно причесана назад върху плешивото теме. Кожената му жилетка с пришити по нея метални пулове се бе изпънала по туловището му и той носеше меч, който не беше пипал близо двадесет години, преди да си го окачи на бедрото, за да я последва. Ламгвин беше едър здравеняк, макар че тежките клепачи го правеха да изглежда вечно полузаспал. Той също носеше меч, но белезите по лицето му и многократно чупеният нос издаваха, че си служи по-често с юмруци и тояга. Ханджия и уличен побойник; като се изключеше Таланвор, това беше цялата войска, с която трябваше да се върне в Андор и да си вземе трона от ръцете на Гебрил.
Двамата се занавеждаха в непохватни поклони, но тя се плъзна покрай тях и затръшна вратата под носа на Таланвор.
— Светът — изръмжа Мургейз — щеше да е много по-добро място, ако ги нямаше мъжете.
— Във всеки случай по-празно — отвърна старата й гувернантка от стола си до прозореца. Лини се беше навела над гергефа с бродерията и кокът на сивата й коса се поклати във въздуха. Тънка като тръстика жена, тя далеч не беше толкова крехка, колкото изглеждаше. — Доколкото разбирам, Ейлрон не е бил повече на разположение днес. Или да не би да е Таланвор, чедо? Трябва да се научиш да не позволяваш на мъжете да те дразнят. Дразниш ли се често, лицето ти ще стане на петна. — Лини все още отказваше да признае, че Мургейз не е под наставничеството й, макар да беше служила като гувернантка и на дъщеря й.
— Ейлрон беше очарователен — каза предпазливо Мургейз. Третата жена в стаята, която бе коленичила и изваждаше от една ракла сгънати чаршафи за спалнята, изсумтя шумно и Мургейз я изгледа ядосано. Бреане беше… беше с Ламгвин. Нисичката мургава жена го следваше навсякъде, но беше кайриенка и Мургейз не й беше кралица, нещо, което тя не пропускаше да изтъкне при всеки повод. — Още ден-два — продължи Мургейз — и мисля, че ще получа от него съюзна клетва. Днес той най-сетне се съгласи, че са ми нужни войници отвън, за да си върна Кемлин. Щом Гебрил бъде изтласкан от Кемлин, благородниците ще се стекат отново при мен като стадо овчици. — Можеше само да се надява на това; сега се намираше в Амадиция, защото бе позволила на Гебрил да я заслепи и по негово внушение се бе отнесла зле дори с най-добрите си приятели от Домовете.