Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Койрен тръгна да изпрати айилките чак до подножието на хълма заедно с Ериан, Зелена, Неюне, Кафява, и петимата техни Стражници. Катерин стигна чак до края на горичката, да ги погледа. На идване айилките бяха пуснати да дойдат сами, като молителки, каквито всъщност си бяха, но сега им се отдаваха пълни почести, за да повярват, че наистина са приятели и съюзници. Катерин се зачуди дали бяха достатъчно цивилизовани, за да могат да схванат тези тънкости.
Гавин седеше на един камък и гледаше в далечината. Какво ли щеше да си помисли този младеж, ако разбереше, че той и неговите дечица са тук само за да ги разкарат от Тар Валон? Нито Елайда, нито Съветът харесваха да им се мотаят в краката тези млади вълчета, отказващи да приемат каишката. Навярно Шайдо щяха да ги надвият и така да премахнат проблема. Елайда поне се надяваше на това. По този начин смъртта му нямаше да развали връзката на Кулата с майка му.
— Както си се загледала в този младеж, Катерин, ще взема да си помисля, че е трябвало да станеш Зелена.
Катерин потисна с усилие изблика на гняв и кимна почтително.
— Само разсъждавах какво ли си мисли, Галина Седай.
Галина Седай изглеждаше по-млада от Катерин, а беше два пъти по-възрастна от нея и от осемнадесет години оглавяваше Червената Аджа. Факт неизвестен извън тяхната Аджа, разбира се; тези неща си бяха вътрешна работа на всяка Аджа. Тя дори не беше представителка на Червените сестри в Съвета на Кулата; Катерин подозираше, че повечето от главите на останалите Аджа са. Елайда можеше да назначи нея за водачка на тази експедиция вместо самовлюбената Койрен, но самата Галина бе подчертала, че една Червена ще предизвика подозренията на Ранд ал-Тор.
— Дали той ще дойде доброволно, както смята Койрен? — попита Катерин.
— Може би — отвърна сухо Галина. — Честта, която му оказва тази делегация, би трябвало да е достатъчна, за да накара един крал да помъкне трона си на гръб чак до Тар Валон.
— Тази Севанна е готова да го убие, ако й се удаде възможност.
— Тогава не трябва да й се дава възможност. — Гласът на Галина беше студен. — Амирлинския трон няма да е доволна, ако замислите й бъдат осуетени. А двете с теб ще пищим дни и нощи преди да умрем.
Катерин инстинктивно придърпа шала на раменете си и потръпна. Във въздуха се носеше прах; трябваше да си вземе леката пелерина. Не яростта на Елайда щеше да ги убие, макар че и нейният гняв щеше да е ужасен. В продължение на седемнадесет години Катерин беше служила като Червена Аджа, но едва на заранта, в която напуснаха Тар Валон, бе разбрала какво още освен Червената Аджа споделят двете с Галина. От дванадесет години тя членуваше в Черната Аджа, без изобщо да разбере, че и Галина е една от тях, и то от много по-отдавна. По необходимост Черните сестри криеха принадлежността си дори една от друга. Редките им сбирки се правеха със скрити лица и изменени гласове. Преди Галина Катерин познаваше само две други. Заповедите й се оставяха на възглавницата или в джоба на пелерината й, с мастило, готово да изчезне, ако нечия друга ръка докосне хартията. Тя самата имаше скришно място, в което да оставя съобщения, и сурова заповед да не се опитва да гледа кой ги взима. Никога не я беше нарушавала. Можеше да има Черни сестри и сред онези, които ги следваха на един ден разстояние, но нямаше как да го научи.
— Защо? — попита тя. Заповедите да бъде опазен Преродения Дракон й се струваха безсмислени.
— Въпросите са опасни за онези, които са се заклели да се подчиняват.
— Да, Галина Седай — съгласи се Катерин.
Но не можеше да спре да се чуди. Защо?
— Нито уважение показват, нито почит — изръмжа Терава. — Пускат ни да им влезем в стана все едно че сме беззъби псета, и после ни отпращат със стража, сякаш ни подозират, че крадем.
Севанна не се огледа. Нямаше и да го направи преди да са се върнали на сигурно зад линията на дърветата. Айез Седай щяха да ги наблюдават за някакви признаци на нервност.
— Те се съгласиха, Терава — каза тя. — Това засега е достатъчно. — Засега. Един ден тези земи щяха да принадлежат на Шайдо, за да ги плячкосват. Включително Тар Валон.
— Всичко това беше обмислено лошо — каза стегнато третата. — Мъдрите отбягват Айез Седай; винаги е било така. За теб сигурно беше добре, Севанна — като вдовица на Куладин и на Суладрик, ти говориш като вожд на клан, докато не изпратим някой друг мъж в Руйдийн — но останалите не трябваше да участваме в това.
Севанна едва се сдържа да не избухне. Десайне се беше изказала против избирането й за Мъдра, като заяви високо и ясно, че не е чиракувала и не е посещавала Руйдийн, и че мястото й, докато изпълнява ролята на вожд на клан, не й позволява да бъде Мъдра. Освен това, като вдовица не на един, а на двама мъртви вождове, носела лош късмет. За щастие, предостатъчно Мъдри на Шайдо слушаха Севанна, а не Десайне. За нещастие, Десайне имаше твърде много слушателки, за да се справи с нея тихомълком. Мъдрите имаха право на недосегаемост — дори Мъдрите от онези изменници и глупци в Кайриен си влизаха и излизаха свободно от лагерите на Шайдо, — но Севанна бе решила да намери начин.