Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Знам — отвърна той тихо. — Обаче той ме привлича.
Гласът му беше толкова странен, че тя се пресегна, хвана го за късата брада и го накара да погледне надолу към нея. Златните му очи, все така странни и загадъчни както винаги, я изгледаха тъжно.
— Какво искаш да кажеш? Може да изпитваш добри чувства към Гвил, но той…
— Ранд, Файле. Той има нужда от мен.
Сърцето й подскочи. Беше се самоубеждавала, че тази опасност си е отишла с двете Айез Седай. Глупаво. Беше се омъжила за тавирен, обречен да огъва живота на другите около себе си във форма, каквато Шарката изискваше, за мъж, отраснал с други двама тавирен, единият от които — самият Прероден Дракон. Тази част от него трябваше да дели с други. И едно косъмче да дели не й се искаше, но какво да се прави.
— Какво смяташ да правиш?
— Да ида при него. — Погледът му в миг се отмести и тя го проследи с очи. На стената бяха подпрени тежък ковашки чук и бойна секира с извито като лунен сърп острие. — Не можех да… — Гласът му се сниши почти до шепот. — Не можех да измисля как да ти го кажа. Ще тръгна още тази нощ, когато всички заспят. Не мисля, че остава много време, а пътят ще е дълъг. Господин ал-Тор и господин Каутон ще ти помогнат да се оправиш с кметовете, ако се наложи, вече говорих с тях. — Опита се да придаде лекота в гласа си, но усилието му беше напразно. — С Премъдрите не би трябвало да имаш трудности. Странно, когато бях момченце, Премъдрите ми се струваха страшни, но се оказва, че са много лесни, когато си твърд.
Файле стисна устни. Значи беше говорил с Трам ал-Тор и с Абел Каутон, но не и с нея, така ли? И Премъдрите! Да можеше да го накара да влезе в нейната кожа за един ден само, че да види колко лесни са Премъдрите.
— Не можем да тръгнем толкова бързо. Ще трябва малко време да си подготвим подходяща свита.
Перин присви очи.
— Да тръгнем? Ти никъде няма да ходиш! Това ще бъде… — Той се окашля и продължи с малко по-кротък тон: — Най-добре ще е, ако някой от нас остане тук. Ако господарят замине, господарката трябва да остане, за да се грижи за нещата. Така е разумно. Всеки ден прииждат бежанци. Всички тези спорове, които трябва да се решават. Ако и ти тръгнеш, тук ще стане по-лошо, отколкото с тролоците.
Как можеше да си помисли, че няма да забележи това негово тромаво измъкване? Канеше се да каже, че ще бъде опасно. Как все ставаше така, че желанието му да я предпази от опасността винаги я караше да изпитва топлина отвътре и в същото време толкова я ядосваше?
— Ще направим това, което решиш, че е най-добре — отвърна тя кротко, а той примигна недоверчиво, почеса се по брадата и кимна.
Сега оставаше само да го накара да разбере кое наистина е най-доброто. Поне не беше заявил направо, че тя не може да тръгне. Заинатеше ли се веднъж, щеше да й е по-лесно да помръдне някой хамбар, отколкото него, но с малко предпазливост това можеше да се избегне. Обикновено.
Тя го прегърна и зарови лице в широката му гръд. Силните му длани нежно загалиха косата й; сигурно си мислеше, че е притеснена от заминаването му. Е, така си беше, донякъде. Само че той нямаше да тръгне без нея. Още не беше разбрал какво значи да си женен за салдейка. Толкова добре си я караха досега, далече от Ранд ал-Тор. За какво му беше дотрябвал на Преродения Дракон Перин точно сега, и то толкова силно, че Перин да го усети през стотиците левги, проснали се между двамата? За какво толкова не стигаше времето? Защо?
С едната ръка на дръжката на меча, Гавин Траканд обикаляше позициите на своите хора около гористия склон. Сух и горещ вятър, понесъл прахоляк през хълмистата кафява степ, развяваше зеления плащ на гърба му. Нищо не можеше да се види наоколо освен съсухрена трева, малки горички с пожълтели листа и повехнали храсталаци. Твърде широк беше фронтът, който трябваше да покрие с хората си, ако се стигнеше тук до битка. Беше ги групирал на малки чети от по пет спешени мечоносеца със стрелците с лъкове, разположени на петдесет крачки назад по склона. Петдесетина конници чакаха команда в лагера на билото, за да бъдат пратени там, където се наложеше. Надяваше се днес да не се наложи.
В самото начало Младоците бяха малко на брой, но се бяха прочули и това привлече нов набор. Новите бройки щяха да са от полза. Но никой новобранец не можеше да напусне Тар Валон преди да е покрил воинските стандарти. Не че Гавин очакваше днес битка повече от друг път, но се беше научил, че тя често настъпва, когато най-малко очакваш. Само Айез Седай можеха да чакат до последния момент преди да кажат на човек нещо — като например какво ще се случи днес.