Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Всичко наред ли е? — попита той, като спря до едно от отделенията на мечоносците. Въпреки жегата някои от тях носеха зелените си плащове така, че да си вижда нападащият бял глиган на Гавин, бродиран на гърдите им.
Джисао Хамора беше най-младият, все още с момчешка усмивка, но също така беше единственият от петимата с малката сребърна кула на яката, отличаваща го като ветеран от битката в Бялата кула. Той отговори:
— Всичко е наред, милорд.
Младоците заслужаваха името си. Самият Гавин, малко над двадесетте, беше от най-старите. По правило не приемаха в редовете си никой, който е служил в друга войска или е носил оръжие в служба на някой лорд или лейди, или дори е работил като търговски охранник. Първите Младоци бяха отишли в Кулата като момчета и младежи, за да се обучат за Стражници — най-добрите майстори на меча, най-добрите бойци в света, и те поддържаха част от тази традиция, макар вече да не ги обучаваха Стражници. Младостта им не беше недостатък. Само преди седмица си бяха направили малка церемония в чест на Бенджи Далфор, който си беше обръснал първите косми по лицето, а същият имаше белег на бузата си от битката в Кулата. Айез Седай бяха твърде заети с Церенето на тежко пострадалите, след като на Сюан Санче бе отнета титлата Амирлин. Тя все още можеше да е Амирлин, ако Младоците не бяха застанали срещу мнозина от своите доскорошни учители и не ги бяха надвили из коридорите на Кулата.
— Има ли смисъл от всичко това, милорд? — попита Хал Мойр. Той беше с две години по-голям от Джисао и подобно на мнозина други, които не носеха сребърната куличка, съжаляваше, че не е бил там. Щеше да се научи. — И помен няма от айилци.
— Мислиш ли? — Гавин замахна с все сила и хвърли камъчето, което държеше, към най-близкия храст — с почти окапали оклюмали листа. Единственият звук, който последва, бе шумоленето на листата, но храстът се разтърси малко по-дълго от нормалното, сякаш някой скрит зад него човек беше ударен на по-деликатно място. Сред новаците се надигнаха възклицания. — Един айилец, Хал, може да се скрие в някоя гънка по земята, в която ти не би могъл дори да се спънеш. — Не че самият Гавин знаеше за айилците повече, отколкото беше чел по книгите, но беше изчел всички книги, които можеха да се намерят за тях в библиотеката на Бялата кула. Нали трябваше да се подготви за бъдещето, а по всичко личеше, че бъдещето на света е война. — Но ако такава е волята на Светлината, днес битка няма да има.
— Милорд! — отекна вик откъм хълма. Наблюдателят бе забелязал това, което самият той току-що бе зърнал. Три жени, излизащи от малката горичка на неколкостотин крачки западно. Идваха към хълма. Западно. Изненада. Но айилците обичаха изненадите.
Той беше чел за айилки, сражаващи се редом с мъжете, но тези жени не можеха въобще да се сражават в своите бухнали поли и бели блузи. Носеха шалове, загърнали раменете им. От друга страна, как бяха стигнали до тази горичка незабелязани?
Жените пристъпваха тържествено, сякаш изобщо не ги притесняваше, че се приближават до въоръжени мъже. Бяха с дълги коси, чак до кръста — беше чел, че айилките ходят късо подстригани — прибрани назад със сгънати кърпи. Носеха по себе си толкова много гривни и дълги гердани от злато, сребро и слонова кост, че само блясъкът им би трябвало да ги издаде от цяла миля.
С изправени снаги и горди лица трите жени минаха покрай мечоносците, като ги изгледаха съвсем бегло, и без да спират, се заизкачваха по хълма. Водачката им беше златокоса жена, чиято бухнала блуза не беше завързана и почти откривайте гърдите й. Другите две бяха побелели, със сбръчкани лица.
— Не бих имал нищо против да поканя тази на един танц — каза възхитен един от Младоците, след като жените ги подминаха. Беше поне с десетина години по-млад от златокосата.
— На твое място не бих, Арвин — отвърна сухо Гавин. — Може да те разбере погрешно. — Беше чел, че айилците наричат битката „танцът“. — Освен това тази ще ти схруска черния дроб за вечеря. — Беше засякъл бледозелените й очи; по-твърд поглед не беше виждал.
Той изгледа Мъдрите, докато не се изкачиха на билото, където ги чакаха половин дузина Айез Седай със своите Стражници. Когато жените се скриха в една от високите бели шатри и Стражниците я заобиколиха да пазят, Гавин продължи обиколката си.
Младоците бяха вдигнати по тревога едва когато се пръсна мълвата за пристигането на айилците, нещо, което никак не му хареса. Трябваше да ги предупредят по-рано. Еамон Валда, командващият Белите плащове лорд-капитан, беше изтеглил почти всичките си хора на запад още преди месец, най-вероятно по заповед на Педрон Ниал, и Гавин беше готов да плати скъпо, за да разбере що за заповеди са това.