Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Над имението изтътна гръм и прозорците се осветиха от мълния. В душата й се надигна надежда. Ако идеше дъжд…
Тя се затича да намери Перин. Искаше да сподели дъжда с него. И все още не беше се отказала да му каже няколко остри думи. Повече от няколко, ако се наложеше.
Перин се оказа точно там, където очакваше да е — чак на третия етаж, на предния чардак под покрива, къдрокос мъж в просто кафяво палто, с яки рамене и мишци. Гледаше към двора в единия край на имението, а не към небето. Файле се спря на прага.
Отново изтрещя гръм и в чистото небе блесна синкава мълния. Нажежена мълния в безоблачното небе. Не предвестник на дъжд. Нямаше го дъжда, който да спре жегата. Нямаше да завали и сняг. По лицето й се стичаше пот, но тя потръпна като от студ.
— Свърши ли аудиенцията? — попита Перин и тя подскочи. Не беше вдигнал глава, не се беше обърнал. Понякога й беше трудно да си спомни колко чувствителен беше слухът му. Или може би я беше подушил? Надяваше се да е надушил парфюма, не потта.
— Почти очаквах да те намеря с Гвил или Хал. — Това беше един от най-лошите му недостатъци; докато тя се мъчеше да обучи слугите, за него те бяха просто мъже, с които може да се посмее над някоя халба с ейл. Добре поне че очите му не бяха шавливи като на повечето мъже. Така и не бе забелязал, че Кале Коплин се бе хванала да слугува в имението, защото се надяваше да направи за лорд Перин нещо повече от едното оправяне на леглото му. Не го забеляза дори когато Файле подгони Кале с един прът.
Тя пристъпи до него и видя какво гледа. Двама мъже долу, съблечени до кръста, размахваха дървени учебни мечове. Трам ал-Тор беше як мъж с посребряла коса, Ейрам — строен и млад. Ейрам се учеше бързо. Много бързо. Трам някога беше служил войник и беше майстор на меча, но Ейрам го притискаше здраво.
Очите й инстинктивно пробягаха към шатрите, скупчени сред една голяма нива на половин миля по посока на Западния лес. Останалите Калайджии се бяха разположили на стан сред полудовършените си фургони. Те, разбира се, вече не признаваха Ейрам за един от своите, след като бе избрал онзи меч. Туатанците никога не извършваха насилие, по никакъв повод. Тя се зачуди закъде ли щяха да тръгнат, след като поправеха опожарените си от тролоците фургони. След като събраха всички, изпокрили се из горите, все още наброяваха малко повече от стотина. Вероятно все пак щяха да тръгнат, оставяйки Ейрам с неговия избор. Доколкото бе чувала, нито един туатанец никога не отсядаше за дълго на едно място.
Но от друга страна, колкото и да твърдяха хората на Две реки, че тук нищо не се променяло, промените след тролоците бяха очевидни. Емондово поле, само на стотина крачки южно от имението, бе станало доста по-голямо, отколкото когато го видя за първи път; всичките опожарени къщи бяха възстановени и се вдигаха нови. Някои от камък — пак нещо ново. А някои дори с керемидени покриви. При скоростта, с която растяха новите жилища, имението скоро щеше да се окаже в самото село. Говореше се дори за вдигане на стена, в случай че тролоците се върнат. Промяна. Тумба деца вървеше след огромния Лоиал по една от селските улици. Само преди няколко месеца появата на огиера беше накарала всички деца в селото да зяпнат от почуда, а майките им да изпаднат в ужас и да хукнат да ги приберат. А сега майките изпращаха децата си при Лоиал, да им почете. Чуждоземците, със странните кройки на дрехите си, изпъкваха сред селяните не по-малко от Лоиал, но никой не им обръщаше особено внимание, както и на тримата айилци — странни високи хора в сиво-кафяви облекла. Само допреди няколко седмици тук имаше и две Айез Седай, но дори и те не бяха удостоявани с нещо повече от сдържани поклони. Промяна. Двата пилона сред Моравата, недалече от Виноструй, се виждаха добре от чардака: единият с червената вълча глава, превърнала се в герба на Перин, а другият — с пурпурния орел в полет, знакът на Манедерен. Манедерен беше изчезнала в Тролокските войни, преди близо две хиляди години, но тази земя беше част от нея и хората на Две реки вееха това знаме почти с възторг. Промяна, а те дори не усещаха колко голяма е тя и колко неотвратима. Но Перин щеше да ги преведе през всичко, което ги чакаше. С нейна помощ щеше да се справи.
— С Гвил някога ловяхме зайци — каза Перин. — Той е с няколко години по-голям от мен и понякога ме взимаше със себе си на лов.
Беше й нужно малко време, докато се сети за какво й говори.
— Гвил се старае да се научи да бъде добър слуга. С нищо няма да му помогнеш, като го каниш да си пуши лулата с теб в конюшните и да си говорите за коне. — Тя вдиша бавно и много дълбоко. Нямаше да е лесно. — Ти имаш дълг към тези хора, Перин. Колкото и трудно да е, колкото и да не го искаш, трябва да изпълниш дълга си.