Окото на дявола
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Крал Мрак #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на дявола». Краткое содержание книги:
Изкачваш се на най-високата част, близо до свода на пещерата. Водата вече изглежда по-спокойна, но нивото продължава да се покачва.
Какво ще направиш? Ше предизвикаш ли тъмните сили?
Да — мини на 72.
Не — прехвърли се на 247.
91
Телата на мъртвите птици бавно те затрупват, а прилепите са безброй, те изпълват цялото пространство под свода на пещерата и прииждат като морски вълни. Ако продължи така, скоро ще бъдеш погребан под техните мъртви, но все още топли тела.
Странното в тази битка е това, че при пълен мрак виждаш по-добре, отколкото в здрача. Мракът не успя да те измами нито веднъж, а здрачът вече го стори много пъти. Може би това е една от прокобите, които тегнат над тази изстрадала земя?
Внезапно забелязваш слаба светлина. Отначало мислиш, че така ти се е сторило, но докато размахваш меча над главата си разбираш, че не си се излъгал, отнякъде наистина идва светлина.
Тръгваш бавно към светлика или по-точно към полумрака, защото над прокълнатото княжество вече няма истинска светлина. Другият изход е вече близо.
След няколко минути излизаш от пещерата с изтръпнали крака и уморени ръце. В далечината забелязваш дървото със светещите плодове, което преди година ти изигра такъв номер, че още си спомняш за станалото тогава.
Ще тръгнеш ли към дървото или ще минеш по-далеч от него?
Отиваш към дървото — мини на 44.
Минаваш по-далеч от дървото — прехвърли се на 227.
92
Уморен от премеждията, които ти се случиха до сега, стигаш с разтреперани крака до крепостта. В града всичко изглежда тихо и спокойно. Стражите стоят със скучаещ вид на поста си. Знамената се веят над кулите, здрачът е такъв, какъвто е от една година — търпелив и измамен.
Мостът е спуснат над рова. По него трополят няколко каруци със стока. Пред моста се е наредил цял керван. Въпреки здрача търговията в града става все по-оживена.
Ще изчакаш ли или ще побързаш да влезеш в града.
Изчакваш — мини на 296.
Влизаш веднага — прехвърли се на 17.
93
Видът на гладките бели камъни, които се издигат на двайсетина метра над земята, предизвиква неволен трепет у теб. Ако тази грамада се стовари отгоре ти, от теб няма да остане и мокро петно.
Във влажния горски полумрак виждаш някаква сянка. Прилича ти на дебело грозно човече, нещо като какаванин или хай-ванин. Сваляш арбалета и го насочваш към сянката, приближаваща към теб. Който и да е това — човек или призрак, ще опита силата на твоето оръжие.
Пред очите ти става нещо странно — сянката се удължава, изтънява и бавно се превръща в живо очарователно същество. Това е феята на гората, момичето със светлокестенява коса и лешникови очи.
— Здравей, Страннико — проговаря тя.
— Добре среща. Можеш ли да ми помогнеш?
— Зная къде отиваш. Не съм сигурна, че ще направиш добро на хората, но ще ти помогна.
И феята на гората ти казва, че окото на крал Здрач е скрито на дъното на Соленото езеро.
— Защо в Соленото езеро?
— Защото солта помага да се запази дълго време. Качи се на най-високата топола и се огледай. Там, където виждаш дим, се намира Соленото езеро.
— Как ще открия окото?
— Окото на крал Здрач е особено, ще го откриеш сред хиляди очи като неговото.
Феята се превръща в лек дим и изчезва.
— Пази се от Окото на дявола — чува се като далечно ехо гласът й.
Ако имаш треска от топола, мини на 65.
Ако не си се сетил да се запасиш с този ценен дар, попадаш на 190.
94
Неочаквано върху теб се хвърлят стадо пръчоглави. Чуват се викове, пръхтене, тропот на копита. Очите на пръчоглавите искрят от ярост.
Изваждаш меча, но един от пръчоглавите го избива с рога от ръцете ти. Оставаш без оръжие срещу цяло стадо пръчоглави.
Един от тях се хвърля в краката ти и те събаря. Другите скачат отгоре ти и те стъпкват.
Доволни от победата си, пръчоглавите скачат в реката и продължават да се къпят.
Мини на 46.
95
— Помисли добре — съветва те бащински главатарят на разбойниците, ала в тона му усещаш само злъч и закана.
— Вече реших твърдо — отвръщаш ти.
Острият му поглед не успява да те уплаши.
— Добре тогава — казва главатаря и дава знак.
Двамата разбойници те хващат и те връзват с въжета за дънера на една стара върба.
Дванайсет разбойника се нареждат в полукръг около теб с опъната тетива на лъковете. По знак на главатаря всички вдигат лъковете и се прицелват в теб.
Мини на 4.