Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Следваше ножът. Късото, наточено само от едната страна острие бе покрито с изсъхнали петна кръв. Очевидно е бил използуван наскоро. Хиеро го изчисти и като се увери, че няма никакви знаци по себе си, го прибра обратно. После се зае да изучава малкия кръгъл предмет, който му бе заприличал на компас. Повечето му другари ползваха такъв уред, но той не се нуждаеше от него. Притежаваше вродено чувство за посока и в училище печелеше немалко спорове, когато със завързани очи безпогрешно определяше страните на света.
Но ако наистина това беше компас, то подобен на него не беше виждал досега. Нямаше нито обикновените посоки, нито традиционните обозначения на страните на света. Вместо това на циферблата под стъклото с тънка черна линия бе изобразен кръг, насечен на отделни части, които бяха означени с някакви символи, букви или цифри, непознати на свещеника. На линията се намираше бляскаща капка светлина, която леко трептеше при помръдване на кутията на ръката си. Движението на капката приличаше на колебанията на мехурчето въздух в строителен нивелир. Хиеро внимателно заразглежда символите. Четирите големи знака се намираха на същите места, където се поставят означенията на истинските компаси. оследователно ги насочваше по страните на света. Възможно ли бе знакът приличащ на примка да е север? Но светещата капка не показваше нито север, нито някаква друга посока! „Ако не е компас, тогава какво е?“ — помисли раздразнено. И със съжаление прибра уреда обратно в торбата, като реши скоро отново да се захване с него.
За накрая бе оставил приличащия на пергамент жълтеникав свитък. Опита се да разкъса края му, което след доста труд му се удаде, на мотериалът бе извънредно здрав и нямаше никакво отношение нито към хартията, нито към пергамента — досега Хиеро не беше виждал подобен материал.
Свитъкът се състоеше от няколко навити като тръбичка листа и по-голямата част от тях беше изписана със ситни букви, чийто тъмночервен цвят правеше неприятно впечатление на засъхнала кръв. Тази писменост също бе съвършено непозната на Хиеро. На един от листата бе нарисувана карта и той я изучи с необикновено внимание. Тя в общи черти повтаряше неговата. Виждаха се и Вътрешното море и няколкото добре известни пътища към север. Веднага разбра, че една от черните линии изобразява основната пътна магистрала до Атви, минаваща от запад на изток. Много от знаците на картата не разбра, особено тези в южните райони. Докато реките и езерата бяха означени с познати символи и свещеникът усети, че тази карта може да се окаже много полезна. Реши да потърси на собствената си карта загиналите градове от епохата преди Гибелта. Но на картата на врага такива градове се оказаха значително повече, така много, че му се стори странно.
Прибра свитъка в чантата и се захвана да разгъва спалния си чувал. Клотц се хранеше наблизо, държеше се спокойно и стопанинът му знаеше, че засега не ги заплашва никаква опасност. Мечокът още не беше се върнал, но станалите събития бяха убедили човека, че на Хърм може да се има доверие и щом си свърши работите, ще се върне. Хиеро си легна, когато последните слънчеви лъчи докоснаха лицето му и настъпи тъмнина.
Събуди го дъжд. Тъмни облаци, напоени обилно с влагата на далечния океан, се тълпяха на изток. Хиеро вдигна качулката си и напълно прикри лицето си. Беше много рано и можеше да поспи още два часа. Но изведнъж почувствува миризмата на мокра вълна. Хърм стоеше разтревожен до него и поведението на мечока предизвика тревога в човека.
— „Нещо се движи в нощта (възможно е да са) много, но един е сигурен. Слушай!“
Човекът внимателно се заслуша. Усещаше, че Клотц спокойно стои наблизо и също проучва нощните шумове. За миг дъждът отслабна и Хиеро долови тихото плискане на водата в потока. А някъде от запад се чу звук.
Това бе висок и пронизителен вик, възникнал почти на прага на възприятието на ушите и разкъсал тишината. Чу се два пъти. Но нито човекът, нито звярът се нуждаеха от повтарянето му. Така вика ловец, когато е поел по следата на дивеча. Положението, в което се бяха оказали, не оставяше време за обсъждане, чия следа е намерена. Гонитбата започваше!
На един опитен пътешественик като Хиеро бяха нужни само три минути да събере нещата си, метна ги на лорса, скочи в седлото и премести големия нож така, че да е под ръка. Мечокът бързо пое напред, а Клотц го следваше пръскайки водата като фонтан. Чувството за време в човека не бе развито толкова силно както чувството за посока, но ясно съзнаваше, че е около два след полунощ. Подобно на много древни механизми и часовниците бяха забравени, но сетне изобретени отново, макар да са големи и груби. Но трениран Убиец не се нуждаеше от уред — при необходимост точното отчитане на временен интервал можеше да направи по биенето на сърцето си. Продължителният живот в горската пустош учи човека да използува всички възможности на тялото си.