Любовният сезон на търтеите
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовният сезон на търтеите». Краткое содержание книги:
— За пръв път го чувам. Вие ли сте авторът?
— Не, и аз не знам откъде се е забучило в главата ми.
— Много добре казано.
— Факт. Още малко?
— Благодаря.
— Ще ви правя компания. Да ви кажа ли нещо?
— На всяка цена.
Наклоних към него доброжелателно ухо. Три пълни до ръба бокала от най-добрата реколта бяха достатъчни да породят в сърцето ми топли братолюбиви чувства. Отдавна не помнех да съм харесвал толкова много един човек от пръв поглед и щом желаеше да ми довери тревогите си, аз бях готов да хлопам с уши внимателно и да го слушам, както барман изслушва дългогодишен и уважаван клиент.
— Причината, поради която споменах за времената, дето изправят пред изпитание душата мъжка, е, че точно в този момент ме тормозят такива времена. Душата ми е направо на пангара. Още портвайн?
— Благодаря. Много мазно се плъзга по канализацията. И защо душата ти е на пангара, Езмънд? Нали не възразяваш да те наричам Езмънд?
— Дори предпочитам. Аз пък ще ти викам Гъси.
Това, разбира се, ми се стовари като пренеприятен шок, тъй като в представите ми името Гъси стърже с нокти дъното на таблицата. Но бързо съобразих, че в ролята, която съм поел, трябва да съм готов наред с доброто да преглъщам и лошото. Пресушихме чашите и Езмънд Хадок побърза да ги напълни. Впечатли ме с кралското си гостоприемство.
— Езмънд — казах просълзено, — твоето кралско гостоприемство ти прави чест.
— Благодаря ти, Гъси — отвърна той. — Ти пък си от достоен по-достоен за кралско гостоприемство. Но ме попита защо душата ми е на пангара. Ще ти кажа, Гъси. Длъжен съм да започна с факта, че лицето ти ми харесва.
С готовност изтъкнах, че и аз харесвам неговото.
— Лице на почтен и честен човек — уточни той.
Уверих го чистосърдечно, че неговото е не по-малко честно и почтено.
— Само един поглед е достатъчен, да му стане пределно ясно на човек, че си достоен за доверие. С това целя да кажа: аз мога да ти имам доверие. Ако не можех, не бих, но понеже мога, ще. Защото това, което ще ти кажа, не бива да излиза от тази стая, Гъси.
— Няма да шавне и на крачка, Езмънд.
— Е, в такъв случай, причината, поради която душата ми се озова на пангара, е, че обичам едно момиче, а то ми отряза квитанцията и я изхвърли на боклука. Това не е ли достатъчен повод за една душа да се озове на пангара?
— Дори предостатъчен.
— Името й е… Не, не бива да споменавам имена.
— И дума да не става.
— Не е почтено. Един английски джентълмен не споменава женски имена.
— Ни най-малко.
— Затова само ще ти кажа, че името й е Кора Пърбрайт. За приятелите — Корки. Ти не я познаваш. Когато й споменах за твоето идване, тя обясни, че е чувана от ваши общи познати, че си безподобен смотаняк и донякъде дори нередовен, но това е само защото не те е виждат. А ти вероятно я познаваш от екрана. Артистичното й име е Кора Стар. Гледал ли си я?
— Ами да, доста често.
— Ангел в човешки образ, нали?
— Определено.
— И аз така смятам, Гъси. Бях влюбен в нея дълго преди да се запознаем. Гледач съм много от филмите й в Бейзингсток. И когато старият Пърбрайт, местният викарий, спомена, че пристига племенницата му, която току-що се е върнала от Холивуд, аз казах: „Така ли? И коя е тя?“, а той отговори: „Кора Стар“, направо щях да се гътна, Гъси.
— Не се и съмнявам, Езмънд. Продължавай. Разказът ти странно ме заинтригува.
— Тя пристигна. Старият Пърбрайт ни запозна. Погледите ни се срещнаха. Не минаха и два дни и двамата решихме, че сме родени един за друг.
— А след това тя те ритна?
— А след това тя ме ритна. Но запомни едно, Гъси. Дори да ме е ритнала, тя пак остава пътеводната звезда на моя живот. Лелите ми… Още портвайн?
— Благодаря, с удоволствие.
— Лелите ми, Гъси, ще се помъчат да те заблудят, че обичам братовчедка си Гъртруд. Не вярвай на нито една тяхна дума. Ще ти обясня как възникна недоразумението. Малко след като Корки ми връчи оставката, отидох на кино в Бейзингсток и във филма, който гледах, имаше един младеж, отблъснат от момиче, който, за да я накара да се почеше по главата и да промени решението си, започна да се усуква около друго момиче.
— За да я накара да ревнува?
— Точно така. Това страшно ми допадна.
— Има защо.
— Хрумна ми, че ако започна да се суча около Гъртруд. Корки ще промени решението си. Тъй че се заувъртах.
— Разбирам. Но не е ли малко рисковано?
— В какъв смисъл?
— Ами ако вземеш да се престараеш? Можеш да й разбиеш сърцето.
— На Корки?
— На Гъртруд.
— О, няма страшно. Тя е влюбена в брата на Корки. Изключено е да разбия сърцето на Гъртруд. Как мислиш, Гъси, можем ли да пием за крайния успех на тъй предначертания ми план?