Нож от блянове

Този път смехът на Семирага бе толкова стъписващ, че сълзите на Сурот секнаха. Огнената глава се отметна и изригна кънтящ смях. Най-сетне жената се овладя и изтри огнените сълзи с пръсти от пламък.

— Явно не се изразих ясно. Раданан е мъртва, както и дъщерите и, и синовете й, наред с половината Имперски двор. Вече няма императорска фамилия, освен Тюон. Няма Империя. Сеандар и десетината ви големи градове са в ръцете на метежници и плячкаджии. Поне петдесет благородници си съперничат за трона с войски на бойното поле. От планините Алдаел до Салакинг бушува война. Тъкмо поради това ще е съвсем безопасно да премахнеш Тюон и да се провъзгласиш за Императрица. Дори съм уредила един кораб, който скоро трябва да пристигне и да донесе вестта за разгрома. — Отново се разсмя, след което каза нещо странно: — Нека царува Господарят на хаоса.

Сурот неволно я зяпна. Империята… унищожена? Семирага беше убила?… Убийствата не бяха нещо непознато сред Кръвта, все едно Висша или Низша, дори сред императорската фамилия, но да се проникне в нея така бе нещо ужасяващо, немислимо. Дори за някой от Да’консион, Избраниците. Но самата тя да стане Императрица, макар и тук… Почувства се замаяна, изпита истерично желание да се разсмее. Можеше да довърши цикъла, а после да изпрати армии, които да възстановят Сеанчан. Едва се овладя.

— Велика господарке, ако Тюон наистина е жива, то… убийството й ще е трудно. — Насила изтръгна думите от устата си. Да убие Императрицата… Дори да си го помисли й беше трудно. Да стане Императрица. Имаше чувството, че главата й ще се пръсне. — Тя има свои сулдам и дамане, а и мъже от Смъртната стража. — Трудно ли? При тези обстоятелства убийството й щеше да е невъзможно. Шест дамане като нищо можеха да се окажат опасни дори за нея. Освен това сред простолюдието имаше една поговорка: „Велможата ще каже на низшия да разрови калта и ще си запази ръцете чисти“. Беше я чула случайно и бе наказала човека, който я изрече, но си беше истина.

— Мисли, Сурот! — Гонговете прокънтяха силно и властно. — Капитан Мусенджи и другите щяха да тръгнат още същата нощ, в коятозаминаха Тюон и слугинята й, ако се бяха досетили какво е замислила. Те я търсят. Трябва да вложиш всички усилия в това най-напред да я намериш, но ако не успееш, нейните гвардейци от Смъртната стража. Ще се окажат не толкова добра защита, колкото изглеждат. Всеки войник в армията ти е чул, че поне част от гвардейците са се забъркали с една шарлатанка. Преобладаващото чувство, изглежда, е, че шарлатанката и всички, които са свързани с нея, трябва буквално да бъдат разкъсани на парчета и хвърлени на сметището. Тихичко. — Устните й се извиха в насмешлива усмивка. — За да се избегне срамът за Империята.

Може би все пак бе възможно. Да се открие група от Гвардията на смъртната стража щеше да е лесно. Трябваше само да разбере колко точно хора е взел със себе си Мусенджи и да изпрати Елбар с петдесет души за всеки негов. Не, сто, заради онези дамане. А после…