(Древните истории на Киче) ((Древните истории на Киче))
- Автор: Вух Попол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румен Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «(Древните истории на Киче) ((Древните истории на Киче))». Краткое содержание книги:
— Тъй ще бъде — рекоха момчетата и всяко метна духателната си тръба на рамо.
Та имаше тоя Уукуб-Какиш двама сина: първият се казваше Сипакна,37 вторият беше Кабракан;38 а майката на двамата се казваше Чималмат, Уукуб-Какишовата жена.
Сипакна играеше на топка39 с големите планини: Чигаг, Хунахпу, Пекул, Яшканул, Макамоб и Хулиснаб.40 Тия са имената на планините, които съществуваха, когато съмна, и които бяха създадени само за една нощ от Сипакна.
Кабракан местеше планините и караше да треперят големите и малките планини.
По такъв начин провъзгласяваха своята гордост Уукуб-Какишовите синове:
— Чувайте! Аз съм слънцето! — казваше Уукуб-Какиш.
— Аз съм тоя, който направи земята! — казваше Сипакна.
— Аз съм тоя, който разтърсва небето и разклаща цялата земя! — казваше Кабракан.
Тъй Уукуб-Какишовите синове оспорваха бащиното си величие. И това им се виждаше много лошо на момчетата.
Още не бе създадена нашата първа майка, не бе създаден нашият първи баща.
Затуй бе решена тяхната смърт (на Уукуб-Какиш и синовете му) и тяхната разруха от двамата младежи.
ГЛАВА VI
Ще разкажем сега за изстрела с духателна тръба, който дадоха двете момчета срещу Уукуб-Какиш, и унищожаването на всеки един от възгорделите се.
Уукуб-Какиш имаше едно голямо нансово дърво,41 чийто плод беше храната на Уукуб-Какиш. Той отиваше всеки ден до нансовото дърво и се качваше на върха му. Хунахпу и Шбаланке бяха видели, че това е храната му. И след като се бяха спотаили да дебнат Уукуб-Какиш при дървото, скрити сред листата, дойде Уукуб-Какиш направо при своята нансова храна.
Начаса бе ранен от Хун-Хунахпу42 с изстрел на духателната тръба, който го улучи точно в челюстта, и надавайки викове, падна право на земята от върха на дървото.
Хун-Хунахпу изтича бързо да го сграби, но Уукуб-Какиш изтръгна ръката на Хун-Хунахпу и като я дръпна, преви я от края до рамото. Така Уукуб-Какиш изтръгна (ръката) на Хун-Хунахпу. Наистина, сториха добре момчетата, като не се оставиха да бъдат победени отначалото от Уукуб-Какиш.
Понесъл ръката на Хун-Хунахпу, Уукуб-Какиш си отиде у дома, където стигна, държейки се за челюстта си.
— Какво е станало с вас, господарю? — попита Чималмат, Уукуб-Какишовата жена,
— Какво ще е, освен че ония два бяса стреляха по мен с духателна тръба и ми изместиха челюстта? Затуй ми се клатят зъбите и ме болят много. Но донесох (неговата ръка) да я туря над огъня. Там да стои закачена и увиснала над огъня, защото сигурно ще дойдат да я търсят тия бесове. — Тъй говори Уукуб-Какиш, докато окачваше ръката на Хун-Хунахпу.
След като размишляваха, Хун-Хунахпу и Шбаланке отидоха да говорят с един старец, чиито коси бяха съвсем побелели, и с една старица, наистина много стара и смирена, и двамата превити вече като престарели хора. Старецът се наричаше Саки-Ним-Ак, а старицата — Саки-Нима-Циис.43 Момчетата казаха на старицата и на стареца:
— Придружете ни да отидем да донесем нашата ръка от Уукуб-Какишовата къща. Ние ще вървим отзад. „Тия, дето ни придружават, са нашите внуци, майка им и баща им вече са мъртви, затова те вървят подире ни навсякъде, където ни дават милостиня, понеже единственото, което умеем да вършим, е да вадим червея от кътниците.“ Тъй ще им кажете. По този начин Уукуб-Какиш ще погледне на нас като на момчета, а ние също ще бъдем там да ви съветваме — казаха двамата младежи.
— Добре — отвърнаха старците.
После тръгнаха на път за мястото, гдето се намираше Уукуб-Какиш, облегнат на своя престол. Старицата и старецът вървяха, следвани от двете момчета, които крачеха и играеха след тях. Така стигнаха до къщата на господаря, който викаше от болка в кътниците.
Щом Уукуб-Какиш видя стареца и старицата и придружаващите ги момчета, попита ги господарят:
— Откъде идвате, дядо и бабо?
— Търсим какво да ядем, уважаеми господарю — отвърнаха те.
— И каква е вашата храна? Не са ли ваши синове тия, дето ви придружават?
— О не, господарю! Наши внуци са; ама ни е жал за тях и каквото ни дават за ядене, делим го с тях, господарю — отвърнаха старицата и старецът.
В това време господарят умираше от болка в кътниците и можеше да говори само с голямо усилие.
37
Сипакна (Zipacna) — сип (zip) — пушек; пак (pac) — изсушена кожа или черупка; на (na) — първи.
38
Кабракан (Cabracan) — каб (cab) — втори, две; ракан (racan) — ходила. Който има две ходила.
39
Играта на топка била широко разпространена в цяла доколумбовска Месоамерика. Днес се играе на различни места, ала не е известно дали по същия начин, както някога. Предполага се, че у маянците и астеките играта е била еднаква; според техните вярвания била измислена от боговете. Имала обредно, астрономическо, боговерско и гадателско предназначение, но й се отдавали и за развлечение, след спечелване на война и др. Често преди или след играта вършели приношения. Участниците бивали както професионалисти, така и любители (според някои изследователи само благородници). Различни по големина, игрищата имали формата на две букви „Т“, съединени в основата си и ограничени от двете страни с постройки. Най-голямото познато игрище се намира в Чичен-Ица, с размери 166 метра на 68 метра. Край всяка надлъжна страна се издигала тераса за зрителите и ръководещите състезанието; имало и статуи на боговете, покровители на играта. Състезателите, разделени на два отбора, трябвало да вкарат топката от твърд каучук в противниковата халка, закрепена о зида, издигнат успоредно на терасите. Можели да докосват топката с коляно, лакът, хълбок, според някои автори било допустимо да я удрят и с ръка (от китката до лакътя). Предпазвали се от тежката топка, по обем почти колкото футболна, с нарочни ръкавици, наколенници, налакътници и подсилено с кожа парче плат, покриващо тялото от кръста до бедрата. Смята се, че само най-сръчните удряли топката с хълбок. Победата се постигала по два начина: чрез вкарване на топката в халката или чрез прехвърляне отвъд черната или зелена черта, разделяща игрището на две, по точки. Топката не бивало да пада на земята и понякога състезателите успявали да я задържат цял час във въздуха. Имало и жертви от ударите й. Играчът, извоювал победата, бил възхваляван с песни и танци, подарявали му богато украсено парче плат и скъпи пера, можел да вземе дрехата на кой да е зрител. По време на състезанието присъствуващите залагали, някои даже се разорявали, губейки скъпоценни камъни, пера, платове, животни, роби, съпруги и собствената си свобода.
40
Чигаг (Chigag) — чи (chi) — уста; как (cac) — огън. Вероятно — вулкан; Пекул (Pecul) — пек (pec) — пещери; ул (ul) — придошла вода. Навярно вулканът Агуа (испански вода); Яшканул (Yaxcanul) — я (ya) — приближавам; шканул (xcanul) — жълто; ул (ul) — придошла вода. Навярно вулканът Санта Мария; Макамоб (Macamob) — ма (ma) — отрицателна частица; кам (cam) — умирам; об (ob) — куркума, вид растение. Хълмът, на който расте куркумата, предизвикваща смърт; Хулиснаб (Huliznab) — хул (hul) — дупка; ис (iz) — картоф; наб (nab) — първи. Мястото, където пораснал първият картоф.
41
Нансово дърво (nance, испански) — десет-петнадесетметрово дърво с дребни плодове, напомнящи жълти череши, Byrsonima crassifolia. Испанското име идва от науатълското nantli, сиреч майка. Растението е известно и с други названия, намира широко приложение в народното лечителство; плодовете му се ядат сурови, използуват се за приготвяне на напитки, а кората му поради високото таниново съдържание служи за щавене на кожи, боядисване на тъкани и др.
42
Тук се появява Хун-Хунахпу вместо Хун-Ахпу — очевидна грешка, която е поправена в хода на повествованието.
43
Саки-Ним-Ак (Zaqui-Nim-Ac) — Големият бял глиган; Саки-Нима-Циис (Zaqui-Nima-Tziis) — Голямото бяло писоте. Старецът и старицата представляват творческата двойка, която се появява с различни имена в цялата първа част на тия истории.